Кметът на Зидарово: Вместо да е отговорна към възрастните, държавата ги праща в "девета глуха"

Запазване на програмата „Грижа за дома“ поиска кметът на созополското село Зидарово Христо Бардуков в писмо да Министерството на труда и социалната политика. По нея асистенти се грижат за хора с увреждания и за възрастните, като им пазаруват, плащат сметките, проверяват здравословното им състояние, купуват лекарства и др. Ведомството обаче планира замяната ѝ с осигуряването на електронни гривни, които да следят показателите на хората и да изпращат информацията до колцентрове. Това би трябвало да се случи след ноември, когато приключва програмата, която се изпълнява по 18-месечен проект с европейско финансиране.

Човешката грижа не може да бъде заменена от технология, да не говорим, че в много от селата няма обхват – категоричен бе кметът Бардуков.

„На този възрастен човек – самотно живеещ – ще му отвориш вратата, ще го видиш, ще отидеш да му купиш лекарства, при необходимост ще повикаш линейка, ще му купиш хранителни продукти. В село Зидарово можем да се похвалим, че имаме нов личен лекар, който е много отговорен, млад доктор – Георгиев. Асистентите комуникират с доктора, вземат се направления, рецепти, контролират се медикаментите, които се получават. В проекта имаме психолог, който редовно работи с възрастните хора, медицинско лице, което обикаля и следи (кръвна – б.а.) захар, кръвно налягане“, разказа Христо Бардуков.

За него обаче има и нещо още по-важно – човешкото общуване със самотните възрастни хора, „благата дума“:

„На кой децата са заминали в чужбина, на кой са в големия град или в столицата и възрастните хора са си тук, на село, и са самички.  И фактически асистентът от „Грижа в дома“, асистентът от „Асистентска подкрепа“ са хората, които всеки ден, дори и в почивните дни, отварят вратата на възрастните хора и си комуникират с тях, и са им в полза.“

Голяма част от възрастните хора развиват деменция и тук гривната не би могла да им помогне, а само човекът:

„Имаме много случаи, в които като дойде патронажът и им даде храната, след половин час хората тръгват и си търсят къде им е храната. И ако не е асистентът да отвори и да каже примерно: „Бабо Ванче, ето тука ти е – оставила си я на масата в двора“, да ѝ даде, да ѝ сипе манджичка, после да измие канчетата – чисто човешки… И в един момент да ми застанат някакви хора и да ми обясняват, че гривната, за която някой ще вземе някакви пари, за да си пласира гривните… Кой ще отреагира да звънне, ако на баба Иванка ѝ стане зле?“.

За него министерският план, според който от колцентровете ще звънят за помощ просто дублира функциите на телефон 112 и ги иззема.

„И от колцентъра, ако преценят, че е нужно, те ще подадат сигнал на 112 и ще кажат: „Там, виждате ли, имаме проблем – наш потребител, нямаме връзка с него“. Ти може да нямаш връзка, защото е паднала батерията на гривната, може да нямаш връзка, защото човекът е починал – даде пример кметът и разказа как преди два дена един от мъжете в селото „изчезнал“ – не идвал в магазина, нито в пощата. Притеснили се: „Нещо не е наред с дядо Стоян“. Отишли до дома му, наложило се да разбият вратата:

„Беше паднал между масата и леглото и четири дена е бил в безпомощно състояние. Викнахме линейка и днес от близките разбрахме, че нещата се влошават при него и най-вероятно ще го изтърват. (…) И тези хора от социалното министерство, което има най-голямата тежест и отговорност към възрастните хора, искат да ми обяснят, че ще е по-качествена грижата, заменена от човешкия фактор с някаква технология, която ще струва отново милиони на държавата или на Европейския съюз“.

Кметът апелира за продължаването на програмата или да бъде слята с „Асистентска подкрепа“, за която има държавно финансиране и не зависи от изтичането на проект.

„Проблемът със застаряващото население в България става все по-тежък. И ние, вместо да сме отговорни към възрастните хора, ние директно си ги пращаме в „девета глуха“ и се разчистваме от тях. Не е редно“ – възмути се кметът от решенията на отговорната институция.

Недомислица – по думите му – е и намерението на властта в София да преквалифицира досегашните асистенти и да ги прати в колцентровете.

„Чакайте сега – голяма част от асистентите са с основно образование. Друга нямат транспорт, с който да пътуват. Как един асистент от нашите, да кажем 20 асистента, ще го преквалифицираме? И как той ще пътува от село, за да е навреме на работа в колцентъра, който най-вероятно, по твърдение на хора от министерството на социалните, ще бъде позициониран в най-близкия голям областен град, в случая – Бургас. С какво ще пътува този човек и ще се връща? И ще му бъдат ли поети тези транспортни разходи?“.

На въпрос защо се получава така, че все едно София и останалата част от България са „два свята“, които или не се чуват, или не се разбират, Бардуков отвърна:

„Това се получава, защото някой администратор на работа е седнал да си мисли някакви тъпизми и кухи закони и наредби, или идеята е да облагодетелстваме някоя фирма, близка до властта. (…) Говорили сме, едни обещания как ще развиваме резидентни грижи. Всичко се прави с един бюрократичен замах, в който няма мисъл, няма сърце за хората. Там да се напише нещо и да излезе статистиката и да се каже: „Ние, от министерството, направихме еди какво си“. Нищо не сте направили“.

Кметът разказа как изпаднал в „невероятен парадокс“, когато му съобщили, че с два лева трябва да нахрани дете:

„Обясняваха ни как държавата щяла да дава по два лева на дете за млечна кухня. И аз си позволих, бях малко по-груб, но казах на едната представителка на социалното министерство: „Ето ви два лева да нахраните едно Ваше дете“. „Ама не.“ Ама как „не“? Прехвърлят отговорности на общините и те казват: „Ето, ние сме с грижа за възрастните хора. А тия общини как ще се справят?“.

Христо Бардуков апелира към министерството „да анализират и да разсъдят правилно какво са на път да предприемат“.

Интервюто с него може да чуете в звуковия файл.