Д-р Йордан Господинов: Черно море е много ценно, трябва да го опазваме

Предизвикателствата пред  риболовния бранш са развитие, надграждане и осигуряване в хранителната индустрия на повече и качествена морска храна. 28 са рибните преработвателни предприятия край морето, 22 от тях са в Асоциацията на производителите на рибни продукти БГ ФИШ. Това сподели за БНР Бургас изпълнителният ѝ директор д-р Йордан Господинов, поводът е Международният ден на Черно море, който се отбелязва днес.

„На всички е известно, че видовете, които живеят в Черно море са със значително по-добри вкусови качества. По-големият приток на сладководни басейни създава и по-малка соленост в морето, затова тук идват и риби от Босфора, които се хранят и добиват вкусови качества и плътност на месото, което е много търсено на нашия пазар, но от съседните на България държави, както и в страни от Централна, и Западна Европа. Това ни дава стиул да развиваме сектора. Ние сме много ангажирани не само да изгребваме този ресурс, но и да го опазваме. Част от видовете са местни, те живеят тук, затова сме загрижени за тяхната популация - да се развива, да се размножава, защото тя се размножава само в Черно море. Става дума за цацата, калкана, черноморската акула, белите и черните миди, меджит, хамсия.

В България има много добър риболовен сектор, от малки и средни кораби, които ловят достатъчно количество риба, за да задоволяват нашия пазар, а и голяма част от тях изнасяме навън. Ние сме и много добри преработватели. Бих казал, че тази година е много успешна.В момента има наличие на много риба. Има паламуд достатъчно, много чернокоп, хамсия. От цацата имаме много добри улови, но имайте предвид, че ловим 1/10 от  това, което е пред българския бряг, дори по-малко 1/7 или 1/8, т.е. от 60 000 тона ловим 3-4 хиляди тона.

Черноморската мида представлява интерес не само на българския пазар, изнася се 2/3 от нея. Бялата мида също се изнася на 97-98%. Рапаните тотално ги изнасяме на азиатския пазар.

Видовете, които се развиват в Черно море са много интересни, но ние трябва да ги запазим и освен, че има квота за калкан и се наблюдава цацата, от няколко години има тенденция да се  наблюдават и други видове. Занимаваме се с ччернокопа и с барбуна, като последния вид, който споменах е царска риба, без която черноморската рибена чорба не става, особено на юг от Бургас надолу - задължително трябва да има барбун.

Работим много с екологичните организации, както и с държавните администрации в двата института във Варна - Института по рибни ресурси и Института по океанология, които се занимават с изследванията на Черно море.

31 октомври е Международният ден на Черно море. За всички, които са на морето, които работят от дистанция за морето, за риболовците, за туризма, за хората живеещи до морето, за клубовете свързани в морските спортове, за природата, за учените, за еколозите - пожелавам на първо място всички да бъдат здрави. Да се борим за общата кауза да го има морето, да ги има видовете, да има поминък за всички, да има устойчивост, да има стабилност, да има повече интерес от хора, които разбират и да им се дава възможност да работят в тази посока. Морето е всичко! Хората казват, че където свършва морето започа провинцията. Имаме прекрасно море, имаме и невероятно съчетание на море и планина, на морското дъно има невероятни артефакти.“

Йордан Господинов посочи още, че нормативната уредба не решава казусите, а това става с диалог. Той се постига с дискусии от всички сектори за опазването на Черно море и на 376-километровата брегова ивица. По думите му все по-малко найлонови торбички се вадят с рибата от морето, което означава, че хората стават все по-отговорни, а това помага и за подобряването на показателите на морската вода. Оттук и подобряване на популацията на различните видове.