Разходка из потайностите на Сливенската планина

Снимка: Стоян Радев

Репортаж на Стоян Радев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Сливенската планина е една от най-мистериозните и непристъпните планини в България. Не е висока, но е достатъчно стръмна и камениста. Именно това я направило желано място за направата на защитни съоръжения в древността наречени калета. Всъщност това са крепости или стражеви кули, като някои от тях датират от времето на траките, наследени от римляни, византийци и българи. Османците ги унищожават. Според едни, заради отпора на българите, според други, за да унищожат докрай държавността.

От тези калета са останали само основите. Слабо проучени са, а археологически разкопки почти не са правени. Това ни даде идеята да обиколим част от тях, а наш гид в тази не лека експедиция бе Стефан Стефанов, организатор на редица планински прояви, сред тях и планинския маратон „Хайдушки пътеки“.

Както във всяка експедиция, така и в тази всичко си има начало. Сборен пункт – долна лифтена станция. Предстои ни изкачване към скалния феновмен „Халката“, след това трябва да минем под лифта, а от там нагоре по стръмното три стълба нагоре към „Маричино градище“, която е основна цел на експедицията. Тръгваме към „Халката“ и Стефан насочва вниманието към нещо, което прилича на зид, а според него е някогашния път към крепостта.

След стръмния, песъчлив и каменист баир достигнахме „Халката“.

"Халката е тракийски култов комплекс. Реално крепостта наследява място обитавано от траките. Така че първо преди да бъде византийска и преди това римска крепост, това е тракийска крепост. Като част от целия сакрален комплекс, имаме отляво женското начало с отвора, а отдясно фалосоподобната скала, която е мъжкото начало. Най-вдясно има една изсечена площадка, нямаме представа с какви функции е. Трябва да дойдат хора, които имат много познания."

Точно срещу нея от отсрещния хълм се вижда каменно лице, което ние видяхме за първи път.

След „Халката“ посоката вече е крепостта „Маричино градище“, но трябва да катерим под стълбовете на лифта и едва тогава да навлезем в непристъпния район на крепостта. Битката с денивелацията е жестока, но не и невъзможна. Тук през храсти, клони и драки навлизаме в крепостта.

А Поп Станчовата скала привлича търсачите на съкровища.

"Иманярите се катерят по тази скала и не един-двама са се лишили с живота си. Има легенда, че попът се е качвал в определен ден в годината и сянката му където сочела, там бил заровил имането си, когато са ги нападали турците."

От тук надолу към втората халка, която мнозина сливналии не знаят, през сечената скала и следващата ни цел – тракийско отбранително съоръжение в района на „Хайдушката пътека.

"Отдясно е този отвор в скалата. Идеята е, че като вървиш в тази посока ти държиш меча отдясно, откъм халката. Щитът ти е от лявата страна, т. е. долната ти част е незащитена с меча и те те стрелят оттам, " обяснява нашият гид.

От тук посоката е Сливен. Километрите не са много, но труднодостъпните участъци не са малко и ако решите да ходите в района, то си вземете човек, който знае, кое къде е и от къде да ви изведе на пътека.

Подробности в звуковия файл.

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Разходка из потайностите на Сливенската планина

БНР подкасти:

Галерия

Плаж „Атанасовска коса“ има нов концесионер

Догодина село Лъка и кв. Каменар ще имат нова водопроводна мрежа

Внесоха в МС документите за плащания на хотелиери за настанени украинци

Обсъдиха приоритетите за Лято 2025 в управлението на морските плажове

130 таксита ще има през Лято 2025 в Созопол

Пламен Димитров в Бургас: Данъчните ставки трябва да се върнат на 20%

Такситата в Бургас излизат на протест в сряда

Догодина село Лъка и кв. Каменар ще имат нова водопроводна мрежа

Внесоха в МС документите за плащания на хотелиери за настанени украинци

Плаж „Атанасовска коса“ има нов концесионер

За БНР