Данъчните ставки за ресторантьорството и за хляба трябва да се върнат на 20%. Причината е, че тези мерки сработиха в помощ на бизнеса, но не и за потребителите, които така и не усетиха намаление на цената на хляба, напротив стойността му се повиши. На бизнеса трябва да се помага през разходната политика на държавния бюджет. Изключение трябва да се направи за туризма. Това каза в Бургас Пламен Димитров – председател на Конфедерацията на независимите синдикати в България.
„11,9 млрд. лева е дефицитът за 2025 година, който трябва да бъде намален с данъчните мерки, предложени от финансовото министерство. Целта е да се стигне до 6,2 милиарда лева, колкото е позволеният 3% дефицит, за да може страната ни да влезе в Еврозоната през 2026 година. Сега се търсят 5,7 милиарда откъде да бъдат намерени - дали с ръст на осигуровките, дали с ръст на ДДС да се върнат тези 20%, дали с допълнителни мерки към банките. Има и други мерки - двете данъчни амнистии, които са за фирмите и за хората (ЮЛ и ФЛ). Според нас данъчната амнистия за фирмите е абсолютно правилна, защото вкарва декларираните задължения на фирмите към момента. Много от тях са просрочени задължения с лихви, които НАП знае кои са те до стотинка. Това са 3,9 милиарда лева без лихви.
Вторият въпрос с данъчната амнистия на физическите лица е по-сложен. Тези пари не знам откъде ще дойдат, затова сме и по-скептични към тази тема.
Има начин да се намерят парите, които ще компенсират дефицита в държавния бюджет, при това без да се вдигат ставките на данъците, а да се вземе от тези, които реализират свръхпечалби – например банките. Има и регламенти на ЕС, действащи в последните 3 години. Много държави-членки от Западна Европа са го направили вече, а банките са собственост на много от тези държави, те не са българска собственост.
За мен ръстът на осигуровките няма алтернатива. Кога и как ще бъде направено, с какви стъпки, с каква скорост - това е въпрос на политическа договорка, със съответния разчет, който трябва да бъде направен.“
През третото тримесечие на тази година 1792 лева е средната работна заплата в Бургаска област. Това подрежда региона на 14-то място в страната. 15 хиляди са вече членовете към синдикалната структура на КНСБ в бургаска област, каза областният координатор на конфедерацията Мая Сариева.
„Това са над 400 синдикални организации, които са към КНСБ. Ние сме покрили висок процент от икономическите дейности и имаме създадена в тях синдикална организация.
Към тази информация още данни добави председателят на КНСБ Пламен Димитров:
„230 лева е добавил към работната заплата за последната година секторът, свързан с хотелиерство и ресторантьорство. За страната за една година са добавени 275 лева. Имаме заплата от 1495 лева към третото тримесечие в сектора. Това са под 1500 лева. Това можем да го преведем на езика на „сивотата“. Никой не работи са 800 или 900 лева по морето. Това го знаем много добре. Без ДДС или с намалено ДДС не се изсветляват доходите.
Докъде стигнаха преговорите за минималната работна заплата?
„Имаме предложение от министерството на труда и социалната политика, които ние не приемаме. В момента работната група си е дала срок до Коледа, може би всяка седмица ще има по две заседания. Всички, които имат предложения са направени вече и от работодателите, и от нас. Досега бяха спорадично коментирани тези предложения, а сега са на едно място всичките. направена е електронна платформа, в която ние - текст по текст ще дискутираме. Загубеното време няма как да се върне, това са две години със служебни правителства. Директивата трябва да се приложи и да се намери най-накрая формулата за минималната работна заплата, да бъде обективна, да включваща и социалните, и икономическите направления, с четири индикатора.“
По думите на Пламен Димитров това са покупателната способност на минималната работна заплата и издръжката на живота; общият темп на ръст на заплатите; разслоението на доходите, между бедни и богати, както и четвъртият индикатор е дългосрочната производителност на труда. Той уточни, че ще отстояват искането за 1077 минимална работна заплата от догодина.Лек ръст в цените на повечето основни хранителни стоки на борсите у нас през изминалата седмица, показват данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), публикувани в седмичния ѝ бюлетин, предаде БТА. Поскъпват повечето плодове и някои от зеленчуците, чиито цени ДКСБТ следи. Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява..
Икономисти и финансисти организираха петиция с искане за извънреден конвергентен доклад от Европейската комисия за въвеждането на еврото у нас. "Ако не се предприемат спешни действия от правителството за влизане на България в еврозоната, ескалира рискът от нова вълна на социални искания и политическа демагогия, която ще доведе до отслабване на..
Министерство на околната среда и водите започна процедура за увеличаване на площта на поддържан резерват „Пясъчната лилия“ в землището на Созопол. Предвижда се включването на два нови поземлени имота . Екоинспекцията в Бургас обяви, че на 26 февруари е насрочено заседание, на което ще бъдат разгледани постъпилите становища относно..
Само 6 на сто от българите оценяват личния си стандарт на живот като по-скоро висок (все пак има ръст от 2%), малко над половината го определят за среден (53%), а 28 на сто смятат, че водят нисък стандарт на живот . Това показва национално представително социологическо проучване на изследователския център "Тренд" по поръчка на..
Руската компания "Лукойл" е предприела действия за продажба на своите български активи през юни миналата година, обяви в Народното събрание премиерът Росен Желязков. Първоначален интерес са проявили 24 компании, впоследствие интерес са запазили 10, а от тях 7 продължават в надпреварата. Очаква се преговорният процес да бъде подновен в началото на..
Необходимостта от въвеждането на Туристически гаранционен фонд, борбата със сивия сектор и насърчаване на културния и конгресния туризъм бяха основните теми на среща между туроператори и новият министър на туризма Мирослав Боршош. Представителите на бизнеса определят гаранционния фонд като ключов за осигуряване защита на потребителите. На срещата..
Туристи от България и от страни от Европейския съюз посещават Котел и региона. Дестинацията привлича вниманието с богатата си история, възрожденската си архитектура и красивата планинска околност. Усилията ни са насочени в развитие на културен, образователен и фестивален туризъм, съобщи кметът на община Котел – Коста Каранашев:..
Икономисти и финансисти организираха петиция с искане за извънреден конвергентен доклад от Европейската комисия за въвеждането на еврото у нас. "Ако не..
Лек ръст в цените на повечето основни хранителни стоки на борсите у нас през изминалата седмица, показват данните на Държавната комисия по стоковите борси..