Сирни Заговезни е! Време за кукери, хамкане и прошка

Сирни Заговезни е седем седмици преди Великден. Тази година празника се пада на 2 март, неделя. Вечерта на празника се заговява в кръга на близкородствени семейства. До самата вечеря трябва да завърши обичаят „прошка”- по-младите целуват ръка на по-старите и искат и получават прошка за извършени грешки и обиди. По традиция за тържествената трапеза се приготвят баница със сирене, варени яйца, бяла халва с орехови ядки, риба.

По време на вечерята се извършва и обичая „хамкане”- на края на конец, окачен на тавана или на дълъг прът се връзва парче бяла халва. Конецът се залюлява в кръг и всички около трапезата /главно децата/ се опитват да уловят окаченото с уста.

Най-характерен обичай на Сирни Заговезни е запалването на празничните огньове. Хората, които се играят са последните от зимния празничен цикъл. По време на Великденските пости хоро не се играе с изключение на „Буенец” /буйно, несключено хоро, което се играе от момите в Източна България/. От Сирни Заговезни до Великден сватби не се правят. Календарно свързани с прехода между зимата и пролетта, обредите на Сирни Заговезни имат очистителен и предпазващ характер.

Сирници, оратници, оруглици – обичай, изпълняван на Сирни Заговезни. В него участват момчета от 8 до 14 години. Преди вечерята ергените запалват по високите места край селото предварително подготвени огньове от слама, съчки, шума и др. По-малките момчета правят свои огньове по улиците. Огънят трябва да има колкото се може по-висок пламък, защото се вярва, че докъдето стига светлината му, до там през лятото няма да пада градушка. Ергените, а в някои райони на страната и мъжете, жените и децата прескачат този огън за здраве и предпазване от бълхи. Младите момчета приготвят пръчки, разцепват ги в единия край и привързват там слама. Запалват сламата и завъртат оратника, като наричат и благославят.

източник: РИМ - Бургас