1986 г. – Как отминава безгрижното време на детството...

Годината е 1986-а. След тригодишен снимачен период и много перипетии  по Българската национална телевизия тръгва сериалът „Васко да Гама от село Рупча“. На режисьора Димитър Петров отдавна му се носи славата на голям майстор в работата с деца-непрофесионални актьори. Началото се поставя с филма му „Капитанът”, после следват емблематични за българското детско кино творби като „Таралежите се раждат без бодли”, „С деца на море”, „Куче в чекмедже”. В тях най-често той си партнира с писателския дует братя Мормареви. Зад този творчески псевдоним стоят Мориц Йомтов и Марко Стойчев, които животът събира в далечната 1953 г. в Българското радио. Те работят  в редакция „Предавания за чужбина”, където Мориц вече е стар вълк, а Марко едва започва първата си платена работа. Първоначално  двамата  не смятали да пишат за деца. „Нас винаги са ни интересували съвременните проблеми и като хумористи сме търсили смешните явления в живота. Докато един ден открихме, че детската гледна точка е изключително удобна”, спомнят си по-късно те. Удобна е възможността, макар и иносказателно през детската тематика, да се кажат някои нелицеприятни истини за мрачните страни на лустросания от пропагандата социалистически начин на живот. Например – поощряваното натегачество още от училищната скамейка под формата на примерно поведение, партийните връзки на родителите, привилегии, които те изпращат в елитна езикова гимназия.

Диалога между Васко и Женя, когато намират лодката, е запазен в Златния фонд на БНР:

- И какво смяташ да я правим?

- Ще я стегнем, ще теглим една боя. Знам какво си мислиш, тоя пак изкука.

- Не съм си и помислил даже, но е голям счупеняк, няма да е рентабилно.

- Еее, все такива ги пускаш.... Ще видиш, може и мотор да й сложим.

- Чичо, колко е ремонта на една лодка?

- Подай оная дъска. Дръж тука, натискай.

- Ей, ти, подай ми стягата. Дай ми стягата, какво ми зяпаш?

- Заповядай.

- На кого е лодката?

- На един негов чичо.

- Еми да дойде чича му, да се разберем.

- А горе-долу?

- Долу, 2 стотака, горе- и до 3 може да стигне.

- Ще му кажем.

- Ей, я остави дъската. Къде дават така, бе?

- Аз само исках да видя колко е тежка.

- Няма значение, поне видяхме как става.

За да се заплете историята докрай, Женя решава да бяга. И за да не е сам в своя протест срещу властния си баща-диригент, той предлага на Васко заедно да отплават тайно. На кораба „Елена” работят бащата на единия и братът на другия. В решителния миг обаче страхът у Женята надделява и Васко, с куфар и с китарата на своя приятел в ръце, се промъква сам на кораба. И наистина отплава! Приключението на момчето ще завърши благополучно, макар и не по начина, по който го е мислил. После… лятото свършва, идва есента. Васко, Женя и Фори отново са на училище и летните преживявания остават в спомените.

Сериалът е и първата голяма роля на Иван Ласкин, който по онова време учи в столичната Седма гимназия. Заради снимките две години и половина почти не влиза в клас, предизвиквайки завистта на съучениците си. Той е единственият от многото деца, играли в сериала, който не само продължава кариерата си в киното и театъра, но и се налага като един от най-търсените днес актьори, макар и да е известен с чепатия си характер. В ролята на комбинативния Фори пък се превъплъщава Георги Марков, който по-късно завършва операторско майсторство в НАТФИЗ и сега е търсен режисьор на музикални клипове, оператор и фотограф.

Днес в рубриката „80 години в 80 седмици“ ви разказахме историята на един от най-обичаните български детски игрални филми „Васко да Гама от село Рупча”.