Германското правителство преосмисля позицията си за допускане на всички бежанци от кризисни региони на своя територия. В спешен порядък се разработва кризисна програма за подбор на оставащите и на тези, които трябва да се върнат обратно в страните, откъдето са дошли.
Дошлите от балканските държави-нечленки на ЕС големи групи роми, ще трябва да бъдат върнати спешно в страните си. Такова е решението на политически Берлин след като от началото на годината към германска територия масово тръгнаха роми от Македония, Сърбия и Косово. Според кризисната програма на правителството, те са от държави, които не произвеждат напрежение и ще бъдат екстрадирани до месец. До края на юни 9915 души, на които е отказан бежански статут, са екстрадирани, но с джобни пари, за да започнат отново живота си в страната, откъде са дошли.
Берлин определено затяга режима за получаване на статут на бежанец, стана ясно от последната среща на канцлера г-жа Меркел с министър-председателите на федералните провинции. 256 938 души са поискали бежански статут в Германия от началото на годината. Това е най-мощната бежанска вълна след края на Втората световна война. До края на годината се очаква броят им да достигне около милион, което създава определено негативни нагласи сред обществото и води до екстремни прояви на крайнодесни групи и организации. От началото на годината са регистрирани 61 умишлени палежа на сгради, в които са настанени бежанци.
Но германските власти започват все по-прецизно да разглеждат документите на кандидатите за оставане в страната, което води до изнервяне на чакащите и също създава напрежение сред тях. Същевременно около 190 хиляди души, на които е отказан бежански статут, продължават да са на германска земя като само 138 хиляди от тях имат право на временно оставане. Голяма част от бежанците, идващи от Близкия Изток и Африка, ще бъдат връщани – според Дъблинското споразумение, което се оказва много добре познато от тях – в първата държава от Ес, на територията на която те са влезли, без значение каква е тяхната воля и желание.
Високопоставеният представител на палестинското движение "Хамас“ Басем Наим заяви, че забавянето от страна на Израел да освободи около 600 палестински затворници е "сериозно нарушение“ на споразумението за примирие и преговорите за втората му фаза са невъзможни до завръщането им, предаде "Асошиейтед прес". Израел ще отложи освобождаването..
Управляващата коалиция в Румъния започва процедура за освобождаване от поста на председателя на Постоянния избирателен орган Тони Гребла, съобщават медиите в северната ни съседка. Решението идва по инициатива на най-голямата партия в коалицията Социалдемократите. Сред мотивите за решението са доклада на Сметната палата, констатиращ лошо..
За срещата на Доналд Тръмп с Еманюел Макрон зависи кого питате. Ако са поддръжниците на Тръмп, с опорните точки от Белия дом, Макрон е поредният лидер, който засвидетелства уважение към Тръмп , идва да се съобрази с него. Ако слушате противниците, Макрон е ужасен от това, което прави американският президент и идва да се увери. Така..
Кремъл предложи на Вашингтон съвместно изследване на залежите на редкоземни метали в Русия. Стана ясно също, че Европейският съюз може да предложи свое споразумение по въпроса. Освен съвместното изследване на ценните залежи руският президент Владимир Путин предложи и доставката на алуминий за американския вътрешен пазар, като очерта по този..
Изложбата " 90 години БНР - Радиото на поколения българи" беше открита в Мраморното фоайе в сградата на медията. Експозицията е с фото и архивни документи от фондовете на Държавна агенция "Архиви" и Българската телеграфна агенция. На събитието беше представен официално и новият брой на изданието на БТА - списание ЛИК , озаглавен..
На първи март от 19.30 в Топлоцентралата ще бъде официалната премиера на документалния филм "Балканска черна кутия" с режисьор Цветан Драгнев. Документалният филм е посветен на Никола Груев - известен на меломаните като Котарашки , по професия архитект, но открил своята най-важна мисия и като музикант. Kottarashky представя..
Разходите за отбрана на Обединеното кралство ще се увеличат до 2,5% от БВП до 2027 г., докато бюджетът за чуждестранна помощ ще бъде намален, обяви британският премиер Киър Стармър преди срещата му с Доналд Тръмп. В неочаквано изявление в парламента Стармър каза, че разходите за отбрана ще бъдат увеличени от сегашните 2,3%, което означава..
" Най-уязвимите области в България, с най-високи енергийни нужди и най-много проблеми от гледна точка на социалната уязвимост са София област, Разград,..
Не подкрепяме и трите бюджета, заяви пред БНР инж. Иоанис Партениотис - вицепрезидент на КТ "Подкрепа". На НСТС вчера всички социални партньори..
"Възраждане" фактически загубиха политическия дебат за еврото, но с агресията показаха несъстоятелност и неадекватност. Това каза пред БНР доц...