Първанов призова за нова енергийна стратегия

Георги Първанов (президент на България от 2002 до 2012 г.,заяви, че трябва да се пристъпи към изработване на нова енергийна стратегия, по-дългосрочна, по-всеобхватна, стъпваща на реални проблеми и търсеща решения. Изявлението си той е направил в рамките на третия международен енергиен форум, организиран от ПП АБВ, съобщиха от пресцентъра на партията.

Първанов е бил категоричен, че има необходимост от съединяване на експертизата и енергийната дипломация, както и по-висока политическа чуваемост. В прилаганата в момента енергийна стратегия отсъстват ключови аспекти, изтъкнал той:

„Темата за ядрената енергетика е сдъвкана на една страница. АЕЦ „Белене“ отсъства. Направили сме енергийна стратегия за външна консумация, да я покажем на някого навън. Бягахме от зависимост от Русия, а сега имаме зависимост и от Русия, и от Турция“.

Според политика е необходимо държавата ясно да степенува приоритетите си:

„Енергетиката е високотехнологичният ни отрасъл. От него трябва да започнем. Да заделим и там 2-3 милиарда, както ги заделихме за новите самолети. Проблемът няма да се реши с изкуствени мерки, каквито и тези дни чувам от процедурната опозиция. Трябва реално и дълбоко да се влезе в икономиката, да се влезе в енергетиката“, каза още Георги Първанов.

Председателят на АБВ Румен Петков е изтъкнал на форума, че вземането на политически решения при чисто технологични проблеми, води до катастрофални последици. Той посочи като пример продажбата на ТЕЦ „Марица Изток 1“ и ТЕЦ „Марица Изток 3“. Петков коментира, че държавата на практика „удря“ държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ за сметка на солидни суми, които се насочват към ТЕЦ „Марица Изток 1“ и ТЕЦ „Марица Изток 3“.

„Вместо днес да имаме 3-ти и 4-ти работещи блокове в Козлодуй и работеща мощност в АЕЦ „Белене“, продължаваме да сме разколебани кога, как и с кого. Наслушахме се на заклинания за изграждането на пряк газопровод и пряка доставка на газ от Русия“, посочил още председателят на АБВ.

Ивайло Калфин е уточнил, че след 2025 година държавата няма да може да помага на ТЕЦ-овете си със студен резерв и те ще трябва да работят на чисто пазарни условия. Според Калфин е необходимо България да търси по-добро участие в европейските политики и да открие механизъм, по който европейското законодателство да може да се следи в достатъчно ранна фаза.

„В това законодателство, което предстои да се приеме, е посочен лимит от 550 гр. въглеродни емисии за производство на 1 киловат час електроенергия и всички нови централи би трябвало да се правят така, че да не получават държавна помощ. В ЕС е позволено тази помощ да бъде студеният резерв, обясни Калфин. Според зелените организации практически това означава ускорен край на производството на електроенергия от въглища, уточни той.

Директорът на Института за управление на ядрените знания, Виена проф. д-р Янко Янев е изтъкнал, че няма световен прецедент, където ядрени проекти са напредвали без участие на държавата. Той е добавил, че има много начини за участие – от пряка финансова подкрепа, гаранции по заеми, данъчни кредити до дългосрочни споразумения за закупуване на електроенергия и договори за ценови разлики.

Изпълнителният секретар на Сдружение „Български атомен форум“ Станислав Георгиев е заявил, че „рано или късно проектът „Белене“ ще бъде реализиран“. Като времеви хоризонт той е посочил 2028 година, но същевременно е прогнозирал недостиг на кадри в бранша.

Проф. Атанас Тасев и коментирал основателната причина да се случи газовият хъб „Балкан“ е запазването на ролята на България в енергийния пазар:

„Руският газ заема 38% от доставките на газ за Европа, което в термините на европейското законодателство, означава, че червената линия отдавна е премината, но Европа не се възмущава. Газът постепенно ще заеме значително по-голямо място, отколкото в момента. Нашата енергийна зависимост е значително по-ниска от средните европейски показатели. Либерализираният газов пазар в Европа продава на по-високи цени, отколкото нелиберализираният енергиен пазар в България. Пита се кое е по-доброто“.

Проф. д-р инж. Иван Марков е изразил мнение, че ефектът от прекратяване експлоатацията на въглищните електроцентрали в нашата страна ще бъде истинско фиаско за енергетиката.

Държавата ни губи експертен потенциал непрекъснато, вкл. и в енергийния бранш, алармира акад. Стефан Воденичаров от БАН. Според него е необходима национална енергийна стратегия, която да бъде широко обсъдена. Акад. Воденичаров смята, че инженерните специалности и специалисти трябва да бъдат стимулирани и това да е държавен приоритет.