Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Thom Artway от Чехия представя новия си албум в "Евробокс"

Thom Artway  заяви присъствието си на поп сцената в  Чехия през 2013-та година. Дебютния си албум „Hedgehog“ издаде през 2015-та година. Има две награди Anděl Awards, които са чешката версия на наградите "Грами“, а категориите, в които бе отличен  са за най- добър певец и най- добър нов изпълнител. Освен това спечели проекта Czech Fresh, който дава шанс на музиканти от  Чехия да бъдат наложени на световния музикален пазар. С Thom Artway се запознах по време на фестивала „Евросоник“ в Грьонинген- Холандия. Той ме изненада още в самото начало с прямотата си, описвайки в телеграфен стил всички важни етапи от своята музикална кариера и по- специално изборът на Австралия, където прекара шест месеца работейки. "Започнах да свиря като уличен музикант, тогава бях на 18-сет години. Това беше преди седем години, попътувах известно време, прекарах шест месеца в Австралия, където също свирех на улицата, след което се върнах обратно в Чех. Реализирах първия си сингъл, когато бях на 20-сет години. Песента се казваше „I have no inspiration“ и беше приета много добре, доста се завъртя в радиостанциите. Малко по- късно реализирах дебютния си албум, който нарекох „Hedgehog -Таралеж“. Свиря соло, както и с групата ми, така че имам две опции за начина, по който да изнасям концерти. Стилово се движа между поп, рок , инди, всичко, трудно ми е да дефинирам. Харесвам както тъжни, така и щастливи песни. Идвам от село в Чехия, но в момента живея в Прага. Австралия, историята е забавна, защото любимото ми място в Прага, където обичам да се застоявам е стената на Джон Ленън, свирил съм много на това място. Веднъж имаше група от австралийски студенти и те ми казаха: „Хей, защо не дойдеш да свириш в Австралия, ще ти хареса там, а и хората ще те харесат. Отговорих: „добре!“,  купих си билет и заминах за Австралия. Това беше причината, по това време бях на 20 години, бях млад, не учех в колеж или  университет, така че поех тази авантюра." Докато разговаряме с Том Артвей той ми дава промо копие от най- новия си албум, който е озаглавил All I Know и продължава с поясненията. "В него съм включил 11 песни, започнах да пиша песните за албума, докато бях в Индонезия,  на остров Суматра. Там прекарах един месец, по- точно 20-сет дни на острова, където нямаше абсолютно никой, много тихо и приятно място за писане на песни. В текстовете описах връзките между хората, писах за любовта, за хората, които съм срещнал, добри или лоши. Както споменах, обичам тъжни песни, но независимо от това, повечето от песните са оптимистични. За разлика от първия ми албум, който беше доста тъжен, новият ми албум е ярък и много цветен. И понеже започнах да слушам електронна музика, в албума ще откриете елементи от електронната музика, по- специално в песни като Chasing The Wires, която е в дует с Лени.Познавам Лени от концерти и участия и много харесвам нейната музика. Първоначалната ми идея беше да използвам  една инструментална пиеса като интермецо за началото на албума Chasing The Wires.  Междувременно започнах да пея текст върху тази мелодия и си казах, това звучи наистина хубаво и ще бъде страхотно, ако и Лени участва. Вече имах акорди за хармонията и реших, че тази песен трябва да е дует. Обадих й се, Лени чу музиката и я хареса. После записахме демо и влязохме в студиото, най- вероятно ще заснемем и видеоклип и това ще бъде нашият следващ сингъл, предполагам, че ще излезе през април." 

Том Артвей се очертава в представите ми като музикант авантюрист, заради факта, че създава втория си студиен албум като материал и теми не къде да е, а в Индонезия. Бях заинтригувана дали това е специално търсена дестинация или е съчетана с ваканция. 

"Донякъде е така, но по- скоро това беше приключение, защото обичам предизвикателствата. Това не е туристическа дестинация, преживях много забавни моменти с местните хора, индонезийци, докоснах се до индонезийската култура, но основната идея беше да остана на едно място за 20 дни и да се концентрирам върху музиката, да прочистя съзнанието си, да чета книги, съзерцавайки морето пред мен, беше великолепно. Така че започнах да пиша някои от песните, които вече се бяха оформили в съзнанието ми, записах демо версии на други песни, така че това не беше ваканция, беше си работа, но ако трябва да съм честен имаше и нещо като почивка между работата."

Провокирам Том Артвей с въпроса приема ли имиджа на съвременния герой на деня, изваден от приказките. "Модерният герой на деня! Никой не ме е питал това, хубав въпрос. Просто обичам да пея, харесва ми да записвам хубави песни, да свиря за хората, независимо дали това ще се случи пред хиляда човека или само пред десет. Мога да съм герой в случай, че ако някой има проблем и дойде на мой концерт, ще се радвам да му помогна, като го излекувам с музиката ми. Така както моите любими изпълнители са ме лекували, иска ми се по същия начин да премахвам проблемите на хората с моята музика.Така че ако съм герой, то нека да е по този начин."

Какво е останало като най- ярък спомен от участието ти на фестивала "Sziget 2018" в Унгария. Том изстреля отговора мигновено:

"Дъжд! Всъщност ето какво се случи. Това е седемдневен фестивал, първите шест дни времето беше великолепно, без капка дъжд. Ние свирихме последния ден, в шест часа вечерта излезе вятър и моят мениджър ми каза: „Виж какво, след 20-сет минути ще се разрази страшна буря, трябва да го знаеш. Може да успеете да изсвирите две три песни, но не съм сигурен. Отговорих: „добре!“ и си помислих, ама че късмет, свирим на фестивала Sziget , нещо което може би се случва веднъж в живота и да излезе буря, но какво да се прави. Обаче успяхме да изсвирим шест песни, публиката беше страхотна, бяха дошли много чехи и словаци, атмосферата беше невероятна. Но вятърът беше толкова силен, че сцената се огъваше, а дъждът плющеше върху инструментите ни, положението беше много зле и трябваше да прекъснем концерта, но пък свирихме както никога до сега, страшно добре, направихме възможно най- доброто, на което сме способни. Приключихме 25 минути по- рано. После, когато дъждът започна да преминава, ние се върнахме на сцената, а хората също не си бяха тръгнали, чакаха под една тента и тогава изсвирихме още две песни в акустична версия, заради хората, които ни чакаха."

Цялото интервю чуйте в прикачения файл:





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Влиянието на ИИ във фокуса на Венецианското биенале по архитектура 2025

19-ото издание на Венецианското биенале по архитектура е планирано за периода от 10 май до 23 ноември 2025 г. Темата тази година изследва влиянието на изкуствения интелект и новите технологии върху архитектурата и обществото.  Българският павилион ще бъде подготвен от архитект Ясен Марков . Неговият проект "Псевдоприрода" спечели първо..

публикувано на 13.01.25 в 18:34
Росица Кавалджиева, Ирена Гъделева, Красимира Йорданова и Татяна Иванова

"Алегро виваче" на 35!

Първото издание на предаването за класическа музика "Алегро виваче" е на 6 януари 1990 г. Оттогава, вече 35 години, водещите, редакторите и репортерите му се стараят да отстояват високите стандарти, задавани ежедневно в ефира на Програма "Хоризонт", с актуални новини и динамичен стил, подсказани и от самото име - термин в музиката, озвачаващ "весело,..

публикувано на 13.01.25 в 14:57

Станислав Тунов преподава народни танци на над 100 любители на българския фолклор

Само въображението може да бъде ограничение - твърди Станислав Тунов, ръководител на фолклорен танцов състав "Шевица", който обединява интереса към народните танци на над 100 души на различна възраст. Всяка седмица по два пъти те танцуват заедно, така както са го правели предците ни.  Наред със запазване на традицията, в "Шевица" се отделя..

публикувано на 12.01.25 в 07:01
Максма - музикант

Максма покорява света с музиката си

В рубриката „Горещи сърца“ ще ви срещнем с един уличен музикант, учител и пътешественик. От 5 годишен го наричат Максма. Той така се представя и до днес. Максма е грък – роден и израснал в понастоящем гръцкия град Александруполис, но днес неговият дом е София.  С Максима ни среща Виктория Петрова.  Срещата ми с Максма се случи неочаквано. Тя не..

публикувано на 12.01.25 в 06:12

Родовата хроника на Иванка Цветкова

Иванка Цветкова е един несъмнен талант за тези, които я познават, макар и задочно. Тя е родена в Ботевград, живее и работи в Италия и родът й е пръснат по света в няколко държави - Канада, Франция и пр. И тя решава да напише една книга за българския род " Предците ми говорят" като започне от древните българи, развие сюжета към нейния..

публикувано на 12.01.25 в 04:51
Паметникът на Тодор Мазаров в Павел баня

Спомен за Тодор Мазаров

На 2 януари се навършиха 120 г. от рождението на големия тенор Тодор  Мазаров – артист, запомнен с мощния си глас и впечатляващи височини, певец с внушителна международна кариера. Той е роден в Павел Баня, в семейство със скромни финансови възможности. Обича да пее, но на 8-годишна възраст, след боледуване от коремен тиф, губи изцяло гласа..

публикувано на 10.01.25 в 21:14

Резултати от третото издание на литературния конкурс "Вълшебното перце"

Приключи 3-ия сезон на литературния конкурс "Вълшебното перце ", който се организира от програма "Хоризонт" и сдружение "Българче" , а имената на наградените деца бяха съобщени  в ефира на "Закуска на тревата" на 28 декември от Розалина Златкова, съпредседател, член УС на сдружение "Българче" , с което повече от 10 години се реализира радио-играта..

публикувано на 07.01.25 в 16:34