Добряна Петкова спасява жертви на трафик и ги връща към нормалния им живот

Кампанията описва работния делник на професионалисти от различни европейски държави. Те могат да бъдат открити във всеки и се борят с проблеми, които надхвърлят националните граници. 

По образование Добряна Петкова е психолог. Работи в комисията от самото й  създаване - вече 10 години. Преди това е била в неправителствения сектор. Има опит в провеждането на кампании в социалната сфера с хуманитарна насоченост.

Камелия Димитрова, секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора,е неин шеф в момента. Познава Добряна от 4 години.

„Нашата работа доста често ни среща със самите пострадали от трафик на хора лица. Тази защита се случва в едни безопасни пространства, където жертвите получават психологическа, здравна, социална и правна подкрепа“, разказва Димитрова. 

Пътят на жертвите до тези защитени места може да бъде изключително дълъг и често започва с телефонен разговор, съобщение в социалните мрежи или имейл, които отключват работата по всеки отделен случай. И тук идва безценната помощ на Добряна Петкова. „Добряна в качеството й на главен експерт към комисията е именно водеща по тези случаи.“

Много често Добряна е човекът, който първи осъществява контакт с жертвите и им дава напътствия как стъпка по стъпка да излязат от опасната ситуация.

Стефан Ралчев е колега на Добряна Петкова. Той е главен експерт към Националната комисия за борба с трафика на хора. Работи с Добряна от почти 2 години, в една стая са. „Така че имаме възможност чисто човешки да гледаме на проблемите, с които се занимаваме и да ги дискутираме“, споделя той.

Освен да идентифицира и подпомага жертви на трафик, работата на Добряна Петкова включва и активно участие в анти-трафик дейности и европейски политики, между които проекти за превенция и обучения на специалисти за защита на правата на потърпевшите.

Започва да работи в тази сфера още като студент - при създаването на първата телефонна линия за жертви на насилие.

Живяла е в културна среда, където жените са били доста потискани и са имали класическата женска роля. „И това много ме е провокирало. Да кажем, съм се опитвала да обяснявам на мои връстници, близки, че те имат други права.  Наблюдавала съм ситуации, в които за мен е имало насилие, но се възприема като норма. Темата за насилието, за агресията ми стана интересна.“

Добряна Петкова признава, че самата Комисия за борба с трафик на хора не е типичната тромава администрация, каквато се среща често и това също е сред причините, която я задържат в тази институция.