Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Специално издание на изследването на проф. Любомир Миков на български, турски и английски представя джамийската архитектура в Пловдив



Джумая джамия в Пловдив е уникална с красивата си султанска ложа (махфил), която е единствената запазена в България. Подобни махфизи са имали храмовете в османските градове, които са били столици, обясни проф. Любомир Миков. Султанската ложа в пловдивската джамия впечатлява с бароковите извивки на парапета и на издигащия се над него параван. До нея се стига по дървена стълба, която умишлено е направена тясна от съображения за сигурност за висшите особи, идвали тук някога. Към нея има и външна врата (сега затворена), през която са влизали само султанът, свитата и харемът му. Мерките за сигурност са взети след поредица убийства на мюсюлмански водачи в в храмовете. Така някога са намерили смъртта си праведните халифи Умар I през 644 г. и Али ибн Абу Талиб през 661 г. 
плоф. Любомир Миков

В най-новата  книга на професора „Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив“  се разглеждат малкото съхранени мюсюлмански храмове  вграда на тепетата Джумая джамия, Имарет джамия и Ташкьопрю джамия, която се намира в близост до каменния мост на река Марица.

Изследването на проф. Миков окончателно разпръсва някои митове. Първият е, че джамията е построена от Мурад I (1362-1389). Всъщност е издигната от султан Мурад II през 20-те или 30-те години на 15. век. Молитвеният дом не е построен на мястото на стара църква, а на място, наричано Айнал мегдан, където е имало две чешми.

Една от особеностите на храма е наличието на масивни колони-пиластри в нейния интериор. Минарето е поставено на необичайно място - върху ъгъла между североизточната и северозападната стена. Решението загатва за влиянието на селджушката архитектура върху ранните османски култови сгради. При селджуките минаретата са поставяне върху медресетата (религиозните училища), докато повечето джамии стояли без минарета. Век по-късно се решава минаретата да се строят вдясно от главния вход. Падишахът и жените му влизали през специален вход от съображения за сигурност.

Историческите сведения сочат, че в средата на 19. век Пловдив е наброявал 50 хиляди души, от които 10 хиляди турци. Те се молели в 30 джамии. В началото на миналия век мюсюлманските храмове вече били 24.

Към средата на XVII век, според Евлия Челеби, в града е имало 53 джамии и месджиди. Този впечатляващ брой може би е преувеличен, но въпреки това той е по-скоро приблизителен, отколкото нереален. Тъй като по сведения на М. Кийл, отразяващи промяна в броя на джамиите през различни години на XIX век, се споменава, че през 1874 година в града е имало 24 петъчни джамии и приблизително толкова месджиди.

Изданието съдържа редица планове и приложение със 78 цветни и черно-бели илюстрации и снимки.

Днес под тепетата има две действащи - Джумая и Имарет джамия. Запазена е и още една - Ташкьопрю джамия, в еврейската махала Орта Мезар. Построеният през 1829-30 г. храм функционираше като италиански ресторант, но наскоро бе върнат на Мюсюлманското вероизповедание.


От османската епоха са запазени и други величествени сгради. Чифте баня е издигната през 16. век. Името идва от това, че е имало специални отделения за мъже и за жени, затова е чифте (двойка). Днес Чифте баня е Център за съвременно изкуство. Друго уникално здание е Мевлеви хане, което до края на по-миналия век е било храм на Ордена на въртящите се дервиши на Джалаледдин Руми.

Проф. Любомир Миков е най-задълбоченият изследовател на османската архитектура у нас. Над 30 години той проучва исляма, изкуството и турските сгради в България и на Балканите. Преподава в Нов български университет и Националната художествена академия. Автор е на капиталните трудове „Култовата архитектура и изкуството на хетеродоксните мюсюлмани в България, „Османската архитектура и изкуство в България“, „Суфизъм, архитектура и изкуство на турците в България“ и други.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Из празничните истории: Любовта е това, което е на сърцето

„Дали любовта е „сляпа“ или е от „пръв поглед“ – това могат да кажат хората, които виждат. За нас любовта е това, което е на сърцето и на душата“. Така незрящият актьор Андриян Асенов описа любовта в предаването „Любими празнични истории“. Заедно с него беше любимата му Радостина Павлова, преподавател по пеене и пиано, също незряща...

публикувано на 06.01.25 в 11:26
Бойко Ламбовски

Бойко Ламбовски: Може би на земния свят не му е съдено да бъде божествен

Kак празниците осмислят живота ни , как ни свързват с традицията и ни дават сили да вървим напред? С поета Бойко Ламбовски разказваме за връзката между духовното и материалното , за литературата като прозорец към душата и как в творчеството можем да намерим утеха и вдъхновение. Бойко Ламбовски е поет, преводач и есеист, човек, който с думите си..

публикувано на 06.01.25 в 10:50

Актьорът Георги Ангелов: Когато нещо е направено със сърце и любов, зрителят го приема

"За всеки влак си има пътник, но когато нещо е истинско, когато е направено със сърце и любов, зрителят го приема ". Това каза пред БНР един от най-обичаните актьори в Плевен Георги Ангелов. "С годините театърът се е променял. Всяко поколение носи своето ново. Всяко поколение, което идва, носи новите изразни средства, новото..

публикувано на 06.01.25 в 10:16

На 24 януари е премиерата на новия български игрален филм "Клас 90"

На 24 януари е премиерата на новия български игрален филм „Клас 90“. Наскоро излезе и трейлърът на лентата, в която участват все известни наши актьори.  Съученици, дипломирани от гимназията през 1990 г., празнуват годишнина от завършването си в малък хотел в планината.  Очакваният купон, на който да си спомнят младостта, за много от тях се..

публикувано на 05.01.25 в 07:49

Диригентът Георги Милтиядов изпраща успешна 2024 година

Музиката е неговият живот от четири годишен. Композитор, аранжор, пианист, певец, той е и един от най-известните диригенти днес у нас. Това е Георги Милтиядов , когото публиката винаги дълго аплодира на сцената. Всяка среща с неговото творчество е вълнуваща и се превръща в музикален празник.   През годините сме свикнали да го виждаме на..

публикувано на 05.01.25 в 06:42

Езиковата живопис в поезията на Христо Смирненски

Светла Тошева е литературовед, посветила много оригинална статията за поезията на Христо Смирненски. Заглавието е " Живописната палитра в поезията на Христо Смирненски" в седми том от " Известия н На Националния литературен музей". Гледната точка на госпожа Тошева, а и на други имена в литературата,цитирани от нея, е, че лириката на Смирненски се..

публикувано на 05.01.25 в 05:40
Маргарита Иванова и Гергана Хрисчева

Журналисти от различни медии с нов Сборник - "Око на времето"

Творчеството е проявата на висшето в човека, начинът му да предаде своето виждане за света, да го направи по-красив и да го сподели с другите. Затова и Маслоу в пирамидата на човешките потребности поставя творчеството като най-високото стъпало в нуждите на личността. Творчеството е различен начин да се свържеш с другите, да им покажеш част..

публикувано на 04.01.25 в 12:08