Шабан Мустафа - за инцидента под връх Ботев: Цял живот ще бъда благодарен на онези, които ми помогнаха, можеше да бъде фатално

На 2 юни един от най-успешните ни планински бегачи Шабан Мустафа участва в скоростното изкачване на връх Ботев, като си беше поставил за цел да си върне рекорда, подобрен миналата година от Кирил Никоилов-Дизела (През 2018 г. Дизела "взе" рекорда по 19-километровото трасе от Калофер до връх Ботев за 2:01:02 ч). Под върха, обаче, 41-годишният Шабан припадна и беше спасен от хората по трасето. Наложи се и помощта на ПСС. В интервю за БНР роденият през 1978 г. в Карнобат Шабан Мустафа разказа повече за инцидента и сподели за равносметката, която си е направил след това:

Интервю на Таня Иванова:

Какво се случи на 2 юни? Разговаряхте ли вече с хората, които са Ви помогнали?

Получих хипотермия на един километър преди върха, бях доста изтощен и изведнъж времето се промени, заваля силна градушка, нямах и връхна дреха. Последния километър нищо не помня, дори не знам кои състезатели са ми помогнали. Когато си отворих очите, бях в хижата на върха, около мен имаше четирима планински спасители и съдията от състезанието. GPS-ът ми беше пуснат, до 18 км и 200 м имам спомени, от там нататък ми се губи всичко, по часовника виждам, че последния километър които ми помагат, ме влачат 1 час до върха. 

Разговарях с повечето, които са ми помогнали, но все още има хора, които не ги знам, те са били обикновени туристи по пътеката към върха. Изкарал съм голям късмет, че съм попаднал на такива хора. Това е бил исторически момент, можело е да се стигне и до фатален край, за това хората, които са ми помогнали, буквално са ми спасили живота и ще им бъда благодарен цял живот, както и на състезателите, някои от които са ми приятели. Сега съм добре. 

Бяхте ли добре екипиран и ако не, на какво разчитахте?

Въобще не бях добре екипиран за такова време, не съм очаквал така да е страшно времето. Разчитах единствено на подготовката си, но забравих, че тялото, когато е изтощено до макс, няма да може да се пребори със студа. По принцип по време на състезание никога не вземам други дрехи, които, малко или много, ще ми бавят скоростта, просто не съм свикнал да бягам с допълнителен товар.

Има ли нещо, което отчитате като своя грешка, или просто това е част от неизбежния риск в подобни състезания?

Имам една-единствена грешка в това състезание и тя е, че тръгнах да бягам за силен резултат, може да е много странно за хората, но за мен това е причината да получа хипотермия, а не че не съм бил екипиран. Просто ако бях бягал с резерв, организмът ми щеше да се пребори със студа. В такива състезания винаги има рискове, все пак говорим за над 2 часа бягане, особено ако бягаш в планината, това си е риск.

Колко време Ви трябваше да се възстановите? 

Когато дойдох на себе си, вече бяха изминали около 3 часа. Когато тръгнахме надолу със спасителите - и на тях искам да им благодаря за свършената работа - аз вече можех да се движа сам. Те извикаха и Бърза помощ да идва извън града, в линейката ми направиха ЕКГ, измериха ми кръвното, дори сестрата напираше да ме закарат в Пловдив, но аз отказах. Към 6 ч. хапнах нещо, бях много гладен и след 7ч. тръгнах с колата да се прибера вкъщи. На другия ден ходих на работа (Шабан работи в Общината в Сунгурларе - бел.ред.) и след работа направих 10 километра за 42 минути. Така че - бързо си възстанових силите. 

Случилото се накара ли Ви да промените нещо в подготовката за следващите състезания, екипировка или нещо друго? 

Не много, единствено няколко дни бяганията ми бяха само зареждащи, с по-бавна скорост. И си казвах, че на следващите стартове ще тръгвам по-внимателно, без да се целя в някакъв резултат, а когато няма да гоня резултат, с мене ще си имам ветровка. 

На 15 юни, само 13 дни след този инцидент, спечелихте престижния Алпийски маратон на Лихтенщайн*, разкажете малко повече.

Това състезание дойде в най-неподходящия момент за мен - нямах много време, пък и стреса, който преживях, не беше никак малко. Въобще не исках да пътувам за маратон до Лихтенщайн, но всичко ми беше уредено преди 2 юни. Казах си че, ще бягам само да финиширам и въобще няма да се съобразявам със скоростта на първите. Така стана, тръгнах много внимателно първите 10 км, които бяха абсолютно равни, но после, когато започнахме качване, чувствах се много по-добре и трябваше да натискам малко. На 15 км дори поех водачеството до 20 км, където имаше подкрепителен пункт, тук спрях, пих вода, сокове, едно гелче взех, през това време двама ме изпревариха, но нямах никакви притеснения, защото нивата още е дълга, от 21 до 25 км има спускане, аз на 23-24 км ги застигнах и преди 25 км отново бях водач. До 30 км се бяга почти пак на равно, до 35 се бяга с много сериозен наклон. Тук разбрах, че имам преднина от 2 минути, отново имаше пункт, последните 7 км. се бяга на пресечен терен, само последните 2 км са спускане до финала. Аз просто тези 2 километра съвсем леко си ги избягах. Щастлив съм, че успях за толкова кратко време да събера кураж и да участвам в такъв тежък планински маратон. А победата ме накара да се чувствам още по-горд - не със себе си, а с хората, които ми помогнаха на връх Ботев.

Вие сте от хората, които си поставят най-високи цели - не просто да се състезавате и да печелите, но и да поставяте рекорди. Т.е.поставяте тялото си, а и психиката, на възможно най-голямо натоварване. Понякога страхувате ли се дали тялото няма да откаже? Имали ли сте такива случаи и какви изводи сте си направили?

Никога не съм имал страх, че тялото ми ще откаже. Такъв страх могат да имат хора, които не водят пълноценна подготовка - например, 2 дни бяга, 2 не бяга, 3 бяга, 2 не бяга и т.н. Докато аз си тренирам редовно дори двуразови тренировки, организма си го познавам до n-та степен, единствено имам страх да не получа някаква контузия по време на състезание. Ще имам страх вече и от външните фактори. Дори на маратона в Лихтенщайн имах страх от времето да не се развали. Но сега вече съм много по-добре и мисля за предстоящите състезания.

Следващата голяма цел коя е?

На 6 юли, маратон Цермат в Швейцария. На 27 юли отново в Швейцария - ,,Swiss Alpin Marathon Davos". По- нататък ще видим, ще има и други стартове, само да нямам травми.

------

*В LGT Alpin Marathon" в Лихтенщайн Шабан победи за втори път след 2017 г. Тази година той измина планинското трасе в класическата дистанция от 42,195 километра с време 3:16.12 часа. Преди дни българинът победи и в "Пририн рън" 2019 над Банско, като измина 13-километровото трасе от Начална станция на кабинковия лифт до връх Вихрен за 1 час и 41 минути.