В първия ден, 27 юни, на фокус беше бароковата епоха, а проф. Райнер Бишоф и проф. Хартмут Кронес - гости от Виена, говориха в докладите си най-вече за водещата фигура на Йохан Себастиан Бах и неговото влияние върху музиката от следващите епохи, включително за Бах като виртуоз на органа и съвършен интерпретатор, описан в исторически справки и писма на негови съвременници. В по-научен тон беше презентацията на Иван Янакиев от БАН - неговият доклад беше посветен на теорията на афектите (като диригент той създаде камерния оркестър "432" именно за да представят пиеси в специфичния бароков строй на инструментите - 432 херца). А съвсем различен цвят в първата дискусия внесе присъствието на Саймън Мънди - шотландски журналист, поет и писател, представител на Европейската асоциация на фестивалите, която посочи наскоро фестивала "Варненско лято" като един от 24-те лауреати измежду 715 фестивали в Европа за 2019/2020. Той беше впечатлен от уникалната комбинация от море, планина в близост и древна история. И тази огромна фестивална традиция, която изпреварва повечето фестивали в Европа.
Нетрадиционен подход беше съчетаването на научните доклади и дискусии с музикални изпълнения. В първия ден прозвучаха произведения от Бах, но и творба на Райнер Бишоф, който освен изследовател, енциклопедист и философ, е и композитор - италианката Луиза Село изпълни негова пиеса за соло флейта, в която арията „Erbarme dich, mein Gott“ от Матеус пасион на Бах е разработена с додекафонични техники.
Същата вечер, отново в контекста на симпозиума, гост на Варненско лято беше руманският цигулар Александру Томеску, който беше избрал да изпълни в една вечер трите солови партити на Йохан Себастиан Бах. "Бах е като Библията за цигуларите", цитира думите на композитора Джордже Енеску пред микрофона на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" именитият изпълнител.
Вторият ден от международния симпозиум, посветен на виртуозността, съвсем логично беше посветен на Николо Паганини. Гостите от Италия Данило Префумо и Мариатереза Делабора говориха увлекателно за своята изследователска дейност в посока на „изчистване на имиджа“, така да се каже, на Паганини, възприеман от повечето хора като един шоумен без дълбочина, търсещ виртуозността на всяка цена. В дискусията се включи и Марио Хосен - артистичният директор на "Варненско лято" от това издание, който работи по редактиране на нови издания на творбите за цигулка на Паганини, за да бъде изчистена максимално чуждата намеса, която невинаги е в полза на творбите му. Изследователите смятат, че логиката на „дяволския цигулар“ като композитор отдавна е била загърбена и в повечето ноти, от които се свири, има куп грешки, които преиначават оригинала. И във втория ден на симпозиума, освен разговори по темите, имаше музикални изпълнения - достойно представен беше класът по цигулка на Марио Хосен в НБУ, а цигулари на различни възрасти изпълниха 12 от 24-те каприза на Паганини.
Същата вечер фестивалът предложи на варненската публика вдъхновяваща "Гала на виртуозите" и аплаузите бяха нестихващи - Художествената галерия беше изпълнена до крайност с хора, щастливи да видят и чуят новото поколение български таланти. Един от тях беше Кай Орлинов - все по-често попадащ в нашето полезрение като носител на много награди от конкурси и с важни фестивални и концертни участия. Той изпълни Брилятна полонеза от Виенявски в акомпанимент на Нона Кринчева - запис можете да чуете в един от звуковите файлове.
Третият ден на международния симпозиум, посветен на виртуозността от барока до наши дни, достигна за финал и до съвремието. Гости бяха двама испански изследователи и философи: Лусиано Гонзалес Сармиенто, който говори за емоцията в съвременната музика, и д-р Томас Марко - уважаван испански композитор, който добави нова посока - за композирането като сътворяване и предаване. В третия ден на форума се включиха отново и български учени - проф. Кристина Япова по темата за бароковия музикален афект и неговите исторически трансформации, и проф. Ангелина Петрова с нейните изследвания на тема "Виртуозното пиано при Булез, Щокхаузен и Лазар Николов". Музикалната програма тук беше особено интересна, защото предложи световни премиери - три пиеси от испански композитори изпълни младият пианист Луис Гонзалес Лядо, а Анжела Тодорова изсвири нова творба от Георги Арнаудов.
Проф. Кристина Япова сподели след края на симпозиума във Варна:
"Аз лично съм много приятно изненадана от това, че този симпозиум успя да съчетие високото си научно равнище с разчупената, артистична художествена програма. И изобщо през цялото време имаше един артистичен дух, който беше интересен не само за участниците, но и за всички присъстващи".
Проф. Ангелина Петрова добави:
"Действително, артистичната форма е много хубава и живото присъствие дава съвсем друг тонус на самата дискусия. Смятам, че е много успешно наистина."
Вечерта на 29 юни беше посветена отново до голяма степен на премиерите - световни и български. На фестивала "Варненско лято" бяха поканени изпълнители, станали вдъхновение за създаването на музика - сред тях: Луиза Село - флейта, Татяна Колева - маримба, пианистите от Франция Мишел и Никола Бурдонкъл, проф. Милена Моллова и нейната дъщеря Милена Радинска. Дуото Лиляна Кехайова и Кристина Милер, заедно с цигуларката Зорница Иларионова и Татяна Колева представиха премиерно за финал творба на госта от Испания Томас Марко. Фрагмент можете да чуете в звуковия файл.
Ново българско музикално произведение ще види бял свят на 29 януари във Военния клуб. Композиторът Минко Ламбов ще бъде и диригент в концерта на Симфониета "София", а в програмата са включени още пиеси от Кирил Ламбов, Ренцо Руджери и др. Новото произведение на Минко Ламбов е Концерт за цигулка, акордеон и оркестър. То е част от поредицата..
"Номинацията за "Оскар" е нещо страхотно, ние въобще не сме го очаквали и дори изглежда малко нереално. Това е огромно признание за филма, дава му още по-голяма видимост. Най-важно е тази история да стигне до хората". Това каза пред БНР Катя Тричкова - продуцент на "Човекът, който не можеше повече да мълчи" от българска страна...
Планета се върти, времената се сменят, а пред човека стоят едни и същи морални дилеми за пътя, по който да поеме . Изборът винаги е много личен , но общоприетите ценности, морални принципи и модели на възпитание и образование оказват своето влияние и учат на уважение, принципност, следване на правила, етика в отношенията. Разбира се..
Японският саксофонист и кларинетист Акира Саката гостува в София преди 80-ия си рожден ден. "Акира Саката е ренесансова личност – поет, писател, актьор, по професия морски биолог . Този човек има страшна енергия, сякаш е на 55. Той е толкова слънчев, забавен човек! Той е като младеж ", разказа в предаването "Хоризонт до обед" Цветан Цветанов..
"Едни от най-ранните ми детски спомени са свързани с радиото. То беше един неизменен фон на моето детство“ . Това сподели българската писателка Виктория Бешлийска в предаването "Понеделник вечер" , посветено на 90 години БНР. Цвети Радева е носителят на голямата награда на БНР "Сирак Скитник" До седемгодишна възраст създателката на..
Къщата, в която е живяла Райна Княгиня в София вече е готова да бъде музей. Това стана ясно още през 2023 година. Тогава кмет на София беше Йорданка Фандъкова, която следеше строителните работи на сградата. „Възстановяваме къщата, в която е живяла Райна Княгиня, заедно със запазените автентични предмети. Тя се намира на ул. „Софроний Врачански“..
Един баща като всички други преживява ужасна драма в романа на бележития белетрист Славян Йоргакиев "Моето дете - моята съдба". Детето му е отвлечено за миг, докато той продава картини. Гледа го той, тъй като майката ги е изоставила. момиченцето е на 4 годинки, много красиво и любимката на баща си. И таткото, главен герой на романа, започва да я..
Младо семейство от Гоце Делчев оцеля по чудо в дома си, след като един от автомобилите им беше залят с бензин и запален под прозорците на спящите им..
Строежът на нова жилищна кооперация на метри от сградата на Операта в Русе е повод за професионални и съдебни спорове. Русе е известен с..
"Пикът на грипа все още не е достигнат. Надявам се, че ще го достигнем до дни". Това обясни пред БНР проф. Тодор Кантарджиев, епидемиолог, бивш..