Спомен за виолончелиста Константин Попов

На 4 август се навършиха 115 години от рождението на големия български виолончелист проф. Константин Попов - музикант със собствен принос в развитието на нашето професионално музикално изкуство. 

Трудно е да се прецени в коя област на музикалното изкуство бе най-голям неговият принос: Попов създаде нашата виолончелова школа, като преподавател подготви най-големите наши изпълнители на този инструмент, а самият той като инструменталист разви голяма концертна дейност и беше първият изпълнител в България на много творби от световната класика за виолончело. Той беше първият изпълнител и на много пиеси от наши композитори. И още - беше ерудирана личност с особено голям принос в пропагандирането на класическата музика у нас. 

Константин Попов е роден на 4 август 1904 г. в Русе. На 17 години започва да учи контрабас, но бързо го заменя с виолончелото - негов близък му изпраща старо счупено виолончело, без гриф и струни, и местен майстор - любител музикант, успява да го ремонтира. Отначало момчето учи при Александър Йорганджиев - първия български дипломиран виолончелист. Докато отбива военнана си служба, заедно с приятеля си Георги Златев-Черкин свири по заведения, за да си спестят средства за следване в чужбина. Попов отива първо във Виена и закратко учи при Йерал, после се остановява в Лайпциг, където учи в Консерваторията при известния педагог Юлиус Кленгел, а частно взема уроци при Бекер и Мюнх Холанд. В същото време следва музикални науки и философия в Лайпцигския университет. Още докато следва, развива усилена концертна дейност, член е на известното трио "Амати", с което гостува с голям успех  в Скандинавските страни, Холандия, Германия, Италия, Швейцария, Австрия, Чехия, Унгария. През 1935 г. се завдръща в България и освен да концертира, започва и да преподава в Музикалната академия. През 1945 г. става професор.

Като виолончелист изнася  самостоятелни концерти и солира на симфоничните оркестри в страната. Налага се като един от най-изявените камерни изпълнители у нас - основател е на Академчичното трио, заедно с цигуларя Христо Обрешков и пианиста Димитър Ненов. Закратко участва в квартет "Лечев" и триото "Въжаров", свири често с пианистката Люба Енчева. Има огромен репертоар. Умира на 6 май 1991 г.

За работата на проф. Константин Попов като педагог говори неговият ученик - прочутият виолончелист приф. Здравко Йорданов - запис от 1975 г., запазен в Златния фонд на БНР. Чуйте в звуковия файл.