Борисов: От общ интерес е да бъдат подкрепени най-бедните и изоставащи европейски региони

Седемнайсет държави от Евросъюза, сред които и България, настояват сумите за икономическо сближаване между регионите да бъдат запазени и в следващия 7- годишен годишен бюджет на Общността. Призивът се съдържа в приетата в Прага декларация на страните от така наречената група "Приятели на кохезията".

Съвместното изявление е факт, след като предложеният от Европейската комисия бюджет за следващия 7 годишен период между 2020-та и 2027-а година се оказа, че включва намаляване на средствата по кохезионната и общата селскостопанска политика и увеличаване на парите за климата и програмите за изследвания, иновации и образование.

​„Амбициите на ЕС да бъде глобален лидер следва да бъдат подкрепени с необходимите средства. Това означава и осигуряване на адекватно финансиране на Кохезионната и Общата селскостопанска политика, които най-добре демонстрират резултатите от европейските инвестиции“. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов в Прага по време на пленарната сесия на Срещата на високо равнище на групата „Приятели на кохезията“, съобщи правителствената пресслужба. 

Борисов бе категоричен, че Кохезионната и Общата селскостопанска политика имат доказана добавена стойност, а техните резултати са видими и осезаеми за европейските граждани.

„За Кохезионната политика е важно да се гарантира не само достатъчно финансиране, но и справедливо разпределение на средствата, така че да се преодолеят неравенствата между различните региони и изостаналостта“, очерта министър-председателят Борисов. По думите му е необходим специфичен фокус към развитието на най-бедните, изоставащи европейски региони. 

„Такива региони с БВП под 50% от средното за ЕС има не само в България и считам, че е от общ интерес те да бъдат подкрепени“, изтъкна премиерът Борисов в Прага, където лидерите на 17-те държави членки на ЕС, които формират групата, се събраха, за да изпратят силно послание за значимостта на Кохезионната политика с оглед на наближаването на последната фаза от преговорите на Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021-2027 г.

Борисов допълни, че правилата както за Кохезионната, така и за Общата селскостопанска политика трябва да не водят до допълнителни административни и финансови тежести за националните бюджети, което крие риск за изпълнението на програмите и за инвестициите, особено в по-слабо развитите региони. В изявлението си министър-председателят посочи, че лидерите от групата следва да насочат усилията си в няколко направления: 

„Важно е да се противопоставим на разделението между нетни получатели и нетни донори. Ползите от двете политики са за всички европейски граждани“, посочи българският премиер. Той акцентира също, че не трябва да се допуска налагане на разделение между нови и стари приоритети за ЕС. 

„За нас са важни и традиционните политики, и науката и иновациите, и миграцията и сигурността, и борбата с климатичните промени. Именно затова настояваме за амбициозен бюджет на ЕС, който да ни позволи да съхраним постигнатото до момента и да отговорим на многобройните предизвикателства“, подчерта министър-председателят Бойко Борисов. 

В края на срещата лидерите приеха декларация: 

„Кохезионната политика представлява ключов инструмент за инвестиции на ЕС. Тя подпомага реалното сближаване на регионите и държавите членки в Общността, както и функционирането на вътрешния пазар, увеличаването на растежа, конкурентоспособността, създава заетост, улеснява преминаването към нисковъглеродна икономика“, записаха в документа Борисов и останалите 16 държавни ръководители.

В него се изтъква, че Кохезионната политика трябва да продължи да се базира на целите, както са посочени в Договора за функционирането на ЕС, като в същото време тя е важно средство за справяне с новите предизвикателства - включително климатичните промени, индустриалната трансформация и демографските въпроси.

Поради това е от жизнено важно значение да се запази нивото на финансиране на Кохезионната политика до размерите от Многогодишната финансова рамка (МФР) 2014-2020 г. в реално изражение, се акцентира в Декларацията от Прага. Според лидерите на 17-те държави от ЕС, които я подписаха, значителните съкращения в бюджета, включени в предложението за МФР 2021-2027 г., крият риск да се попречи на изпълнението на важните за ЕС цели.

В този контекст се подчертава, че гъвкавостта във фазите на програмиране и прилагане е предпоставка за гарантиране на гладкото, ефективно и ефикасно протичане на Кохезионната политика. В документа се посочва също, че трябва да се осигуряват едновременно благоприятна среда за бенефициентите и адекватна степен на гъвкавост, за да могат регионите и държавите членки да изпълнят своите приоритети. Така те ще могат и да отговорят на нуждите си от инвестиции като се отчитат различните им икономически условия. Този подход трябва да бъде отразен в прилагането на целите на Европейския семестър в рамките на Кохезионната политика, се изтъква в Декларацията.

„Призоваваме всички лидери и институции на ЕС да се стремят към приключване на преговорите и към постигане на съгласие по един честен и балансиран компромис по МФР за периода 2021-2027 г.“, се заключава в Декларацията от Прага.