Вторият албум на пианиста Викингур Олафсон с избрани пиеси на Йохан Себастиан Бах, записан за "Дойче Грамофон" през 2018 г., предизвика огромен положителен отклик сред публиката и критиката, а исландецът получи няколко от най-престижните награди за класическа музика. Получи и вниманието, което заслужава като изключителен пианист и интерпретатор със собствен почерк.
Новият албум на Олафсон "Дебюси - Рамо", който излезе в края на месец март 2020 г., е с интересна концепция - по думите на 36-годишния изпълнител това е разговор между двама артисти, които рисуват със звуци: композиторите Жан-Филип Рамо и Клод Дебюси. Рамо, както знаем, е бил новатор в бароковата епоха, а Дебюси от своя страна чертае с творчеството си посока за развитието на музиката в бъдеще време - от него до ден-днешен се вдъхновяват автори от най-различни жанрове и стилове.
Според Викингур Олафсон е очевидна връзката между Рамо и Дебюси, разделени от почти два века във времето. Но в неговата глава се върти прочетеното в рецензия, написана от Дебюси по повод опера на Рамо - то гласи: "Рамо сякаш е наш съвременник!" Заради това изречение във въображението на младия пианист се подреждат клавирни пиеси, които според него показват, че това са двама музикални братя, че те имат много общо - води ги тяхната независима интелектуална сила и правят всичко по собствен начин - не копират съвременниците си, дори и когато това ги вади от калъпа. Което всъщност ги прави изненадващи и интересни. Така мисли Викингур Олафсон и предлага на слушателя едно прелестно пътуване, в което се потапяш и забравяш да следиш в коя епоха си и кой е авторът на пиесата - Дебюси или Рамо. А поднасянето на музикалната идея е повече от категорично изпод пръстите на исландеца, който вече се заяви като един от най-интригуващите музиканит на нашето време, когото си струва да следим.
В галерия "Багрена" към българския културен център "Българика" край Чикаго бе открита съвместна художествена изложба на Даниела Зекина и Петър Бояджиев. Даниела Зекина и Петър Бояджиев, български емигранти от Канада, са озаглавили изложбата си "АлтерЕго" или Другото Аз. Художниците, които живеят и работят в Монреал повече от 30 години,..
В Деня на народните будители Съюзът на българските музикални и танцови дейци и "Кантус Фирмус" АД раздадоха за 28-и пореден път наградите "Кристална лира" за върхови постижения в областта на музикалното и танцовото изкуство. Домакин на церемонията беше Националният музикален театър "Стефан Македонски". В три от категориите призове получиха представители..
На 15 октомври се навършиха 120 г. от рождението на един от големите артисти на българската оперна сцена и легендарен педагог - проф. Христо Бръмбаров. Ученикът му Асен Селимски споделя: "Никога няма да забравя неговите огромни очи, които приковаваха цялата зала… бях потресен от този чародеец на сцената - с неговите изключителни пианисими,..
На 2 ноември в зала "България" от 19:00 часа столичната публика ще има шанса да види и чуе музикалния проект "Глас: Симфонична интерпретация на българската музика". Под диригентството на Константин Илиевски - главния диригент на Симфоничния оркестър на БНР, Софийската филхармония ще представи оригинална симфонична интерпретация на емблематични..
Мюзикълът "Звукът на музиката" се завръща на сцената на Софийската опера и балет. "Това е изключителен мюзикъл. Той ще бъде на 31 октомври и 1 ноември ", анонсира Весела Делчева от Софийската опера. "Изключително сме щастливи, че точно тази класика стъпва на сцената на Софийската опера и балет. Това е много популярен мюзикъл навън, с..
След успешния старт през пролетта, сътрудничеството на големия български цигулар и педагог проф. Минчо Минчев и Софийската филхармония ще продължи с есенна поредица от три майсторски класа по цигулка, които започват на 31 октомври. Следващите дати са 28-30 ноември и 19-21 декември. Избраните след прослушване кандидати ще имат уроци в Студио "Музика" на..
Между 1990 и 2001 г. швейцарската фотографка Дорис Петер документира промените в българската столица. "София на дневна светлина 1990 - 2001" предлага съпричастен поглед към София и нейните жители. Триезичната фотокнига се състои от черно-бели снимки, разкази и текстове за хората и града, както и хроника на политическите и социални събития...
След т.нар. промени от 1989 г. България остана в ръцете на хората, които са я управлявали и преди това. Това мнение изказа пред БНР историкът и..