Спънахме се два пъти в един и същи камък, но има лек напредък

Свикнахме волю-неволю през последните вече доста години да нямаме големи, а даже и средни очаквания от националния ни отбор по футбол. Все пак, въпреки вътрешното ни желание за успехи, реалността надделява над оптимизма и правим настройките си така, че потенциометърът да сочи ниски нива.

Затова и не встъпихме с голяма кошница в поредния цикъл, този път от второто издание на Лига на нациите. Каквото - такова.

Реално погледнато - чисто игрово, националният ни отбор даже показа малко повече, отколкото сме очаквали срещу отборите на Ирландия и Уелс. Да, взехме само една точка в двете срещи с островитяните, но поне игрово не им отстъпвахме в дълги периоди.

Нека да започнем с положителните неща. Георги Дерменджиев успя да наложи спокойствие в състава, прилично самочувствие у играчите, така че да разиграват топката, да я владеят без напрежение, да не бъдат припрени, да не допускат много грешки.

Видяхме и нови имена в състава - натурализираният бразилец Сисиньо, многообещаващият младок Филип Кръстев, Янис Карабельов, Пламен Гълъбов.

Дотук - добре. Дори бяхме напът да вземем победата срещу Ирландия в първия мач, да се върнем с точка от Кардиф във втория. Не стана и то по твърде неприятен начин. Народът казва - само глупакът се спъва в един и същи камък. Е, това, за съжаление се оказа валидно за родните национали, които допуснаха голове съответно в 93-ата и 94-ата минута. И в двата случая - след удари с глава. И вместо да съберем 4 точки, в актива си имаме само една.

Друго, върху което Дерменджиев би следвало да наблегне, е малко повече агресия, както в средата на терена, така и в атакуващ план. Трябва да отчетем, че срещу себе си имахме два съперника, демонстрирали неособено висока класа, съизмерими са с българите. Или с други думи - и ирландците, и уелсците в дълги епизоди от срещите ни играха като приятели в удобен за нас стил и също без агресия. Но поради липсата на концентрация в последните минути, кошницата ни остана полупразна.

И друго - видя се в Кардиф, че в последните минути Георги Костадинов и Спас Делев изпитваха физически проблеми, а Георги Дерменджиев вече бе извършил смените си. И куцук-куцук и  двамата трябваше да останат докрая на терена. И ето как дребничкият Спас Делев се оказа срещу Неко Уилямс във фаталната последна минута и не успя да му противодейства.

И все пак, да повторим, че чисто игрово нашите национали отбелязаха лек напредък, леко оттласване от дълбините. Отчете го и селекционерът Дерменджиев:

Но има още много върху какво да се работи. А групата ни в Лигата на нациите е равностойна и немного силна. Уелсците излязоха напред с пълен актив от 6 точки, но и късметът бе на тяхна страна. Но нито те, нито финландците с 3 пункта, нито ирландците с една точка като нас, са някакви страшилища. Но да не забравяме - понижили сме значително нашите критерии и изисквания към националния отбор, така че...

Що се отнася до другите групи, струва си да погледнем главно към Дивизия А, тази със силните отбори. Само групата, в която са испанците и германците изигра до момента по два кръга. И от тези две срещи Бундестимът е само с две точки. Испанците пък показаха убедителна игра срещу Украйна, а блесна младият 17-годишен талант Ансу Фати.

Англичаните пък често се замесват в разни скандали.

В случая младите звезди на английския национален отбор Мейсън Грийнууд и Фил Фоудън се оказа, че ще пропуснат предстоящото утре гостуване на Дания от Лигата на нациите, а причината е интересна.

18-годишният Грийнууд и 20-годишният Фоудън, които се състезават за Манчестър Юнайтед и Манчестър Сити, са нарушили правилата в борбата срещу коронавируса по време на гостуването на Англия на Исландия през уикенда. Според медиите в северната страна двамата англичани са опитали да убият част от времето си при престоя в Рейкявик, като са си повикали ескорт в хотела, разбирайте - мадами. Какво да правиш - млади момчета. Но са професионалисти и национали, така че прошка няма, да са мислили предварително.