Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Помните ли баритона Цветан Каролев?

Навършиха се 130 години от рождението на един от създателите на българския оперен театър и дългогодишен солист на Оперната дружба, по-късно на Софийската опера - баритона Цветан Каролев. Уви, днес неговото име е напълно непознато, останал е само един, при това много стар запис на негово изпълнение, който дава съвсем бегла представа за неговото изкуство. А Каролев е имал уникален глас - драматичен баритон, какъвто рядко се среща, впечатляващ като обем, мощност, тембър...

За качествата на гласа на Цветан Каролев неговият учител Иван Вулпе пише: "Гласът му бе обширен по диапазон, широк, мощен и железен по звучност, тембрист, издръжлив и устойчив във всички регистри... Той започна с незначителни роли. Скоро обаче неговото постоянство и трудолюбие го издигнаха в редиците на първите... Ако тогава условията не бяха толкова трудни, ако имаше възможност той да получи по-обширни музикални познания и обща музикална и сценична култура, той би станал европейска известност от голям мащаб.“

Цветан Каролев е роден на 19 октомври 1890 г. в Пловдив - най-малкото от деветте деца в семейството. Завършва средното си образование в София и пее в хора на катедралата "Света Неделя" и в хор „Родна песен“. Учи вокална постановка при Иван Вулпе. Приемат го за хорист в Оперната дружба. На 25 ноември 1910 г. дебютира с ролята на Разбойника в операта „Сиромахкиня“ на Емануил Манолов. Присъствието му на сцената е впечатляващо и той поема баритоновия репертоар на театъра. За да се усъвършенства, две години учи при Франц Щайнер във Виена и още две в Берлин - при Шварц. След завръшането си през 1919 г. близо двайсет години той е несменяемият водещ баритон на Софийската опера, в репертоара му са 45 роли, като 14 от тях изпълнява за първи път на наша сцена - Риголето, Скарпия, Яго, Холандеца, Княз Игор, Мизгир, Грязной, Томски и др. Участва и във всички български опери, които се поставят в този период. През 30-те години на отминалия век гостува с голям успех в оперните театри на Виена, Будапеща, Загреб, с ролите на Риголето, Граф ди Луна и Холандеца. След оттеглянето си от сцената през 1938 г. още 13 години работи като инспектор в операта. Умира на 19 февруари 1960 г.

В спомени за певеца неговите колеги Попиванов и Дончев отбелязват: "Не се помни в операта някога Каролев да е преуморил гласа си от много пеене, а имаше по 5-6 спектакъла седмично, нито пък да е пресипнал от простуда или общо телесно неразположение. Без да го щади много, гласът му притежаваше рядка издръжливост. При изучаването на нова опера Каролев не само пръв научаваше ролята, но успяваше да запомни ролите на партньорите си, преди последните да ги научат, и то само от слушане на репертициите. Също така успяваше да запомни съвсем точно и партиите на оркестъра.“

Чуйте в звуковия файл откъс от единствения запис, останал в Златния фонд на БНР от баритона Цветан Каролев - песента на Добри Христов "Не плачи, малка моме, не тъжи".




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Валерия Велева

Валерия Велева: Видях всичко в журналистиката

Видях всичко в журналистиката. Това заяви пред БНР журналистът Валерия Велева, която празнува своята 70-та годишнина с представяне на две свои книги – "Рани от власт" и "Ах, тази власт". "Двете книги обхващат периода от падане на власт на Тодор Живков до наши дни.  В едната съм събрала интервюта, които съм правила от 1991 година до днес...

публикувано на 20.01.25 в 17:53
Йордан Славейков

Йордан Славейков: Обичам да правя пиеси, в които на зрителя накрая и малко надежда да му дам!

" Темата в пиесата е това, заради, което хората идват, за да я гледат, а темата за любовта е точно такава, но аз обичам да правя такива пиеси, в които на зрителят накрая малко надежда да му дам , каза за БНР Йордан Славейков, режисьор, писател, драматург и преподавател.  Поводът за срещата ни е най-новото му представление "Прашка" , чиято..

публикувано на 20.01.25 в 12:43

Валентин Григоров - поет, писател, певец и бард

В книгата " Късно завръщане" на Валентин Григоров от София ви докосвам до един позитивен, динамичен и енергичен човек. Тя съдържа лирика, приказки и разкази и от нея лъха ведрият дух на автора. С любимата Венета Терзиева, която преди време съм представяла ,живеят и работят в Берлин, събират българи - писатели в Милано, зареждат хората с..

публикувано на 20.01.25 в 11:43
Мария Тодорова

Експозиция от 38 икони в Художествената галерия на Русе

Експозиция от 38 икони, създадени в периода 17-19 век вече имат самостоятелно зала в Художествената галерия на Русе . Те ще бъдат достъпни за посетителите целогодишно и тази промяна е част от новата концепция на галерията.  С акапелни църковни произведения, изпълнени от камерния хор на Държавна опера - Русе, тържествено и с подобаващо..

публикувано на 19.01.25 в 06:30
Филмов фестивал МЕНАР

Започва филмовият фестивал МЕНАР

Днес в Дома на киното в София се открива филмовият фестивал МЕНАР. Той запознава българската публика с културата и традициите на Югоизтока и ислямския свят. Това е 17-тото му издание. Зрителите да очакват една добра селекция от игрални, документални и късометражни филми, които ще се се излъчват до 30 януари, обясни пред БНР Здравко..

публикувано на 17.01.25 в 12:06

Премиера на "2084. RЕХ. Или последният цар на света" в Пловдив

На сцената на Пловдивския театър тази вечер ще се състои премиерата на спектакъла "2084. RЕХ. Или последният цар на света" . Автор на пиесата е руският драматург Кирил Фокин , а постановката е на македонския режисьор Деян Пройковски .  Ироничната антиутопия ще поведе зрителите към близкото бъдеще – свят, в който човечеството е постигнало..

публикувано на 16.01.25 в 14:50

Елитни музиканти участват в концерт с кауза във виенския Терезианум

На 10 януари в красивата стилна зала на Дома на австрийските инженери в двореца Ешенбах в центъра на Виена се проведе забележително музикално събитие - Новогодишният благотворителен галаконцерт на Виенската гимназия Терезианум. Държавният комплекс Терезианум включва ефектни исторически сгради, датиращи от няколко века и е седалище на..

публикувано на 16.01.25 в 12:25