В семейство Михови от Русе откриват в правото наследено вдъхновение

Ана все още е студентка в Юридическия факултет на Софийския университет. Примерът на бащата е този, който пък е накарал Стефан да учи право и политология едновременно. „Може би защото от малък обичам да споря. Може би защото така ме възпитаха – да споря“, спомня си Михов младши.

Светослав Михов смята това за „едно от най-големите възнаграждения, което може да получи един родител – децата му да са харесали начина, по който реализира житейския си път“.

Михов старши вярва, че децата му са избрали професията на юриста и заради това да са полезни „на обикновения човек“, защото адвокатската защита е единствената реална възможност за него да реализира правата си „против държавата, против различни институции и, разбира се, правата си в обикновен спор“.

Светослав Михов и на мнение, че през последните години адвокатите у нас са умишлено неглижирани „по простата причина, че без адвокатите обикновеният човек е без глас“. Той се ласкае от мисълта, че тъкмо този аспект е повлиял на децата му да изберат същия път.

Първото представяне в съдебна зала на сина – Стефан Михов, било по повод на актове за силен шум по време на купон, когато бил второкурсник. Тогава той се защитавал сам в съда. „Направихме си парти, те ни написаха актове, не измериха нивата на шума и паднаха актовете.“

Това преживяване Стефан Михов определя като окриляващо. Макар да е защитавал своя лична кауза, а не чужда, „усещането, адреналинът, който изпитваш, когато застанеш на катедрата“ са му повлияли мотивиращо.

Съпругата на Светослав Михов, която е психолог, по думите му проявява „лека, симпатична ирония“ към това, с което юристите в семейството се занимават.

Адвокатската професия е такава, че цял живот се учиш, не стига една диплома и някой и друг учебник, категоричен е Михов старши.