Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Спомен за първата ни концертираща цигуларка Неда Фтичева

Неда Фтичева (1881-1960)

Неда Фтичева е първата българска концертираща цигуларка, изявявала се на сцените през първото десетилетие на ХХ век, но днес тя е напълно забравена.

Родена е преди 140 години - на 13 февруари 1881 г. в Габрово. Баща ѝ е строителен предприемач и само след няколко години семейството се преселва в София. Двамата ѝ братя - Никола и Димитър - учат цигулка при чешкия капелмайстор Швертнер, а малката Неда се интересува от всичко, което те свирят. Музикалния ѝ талант открива близкият приятел на баща ѝ - известният общественик и учен Иван Гюзелев. Той ѝ подарява собствената си скъпа цигулка и Неда започва да се учи да свири под ръководството на Швертнер.

Когато е пети клас, момичето се явява на конкурс за следване в чужбина с държавна стипендия - и го печели. През 1896 г. заминава за Флоренция, където получава музикалното си образование. При завръщането си в България става преподавател по музика в Първа девическа гимназия в София, но отказът на министъра на просвещението да ѝ позволи да организира оркестър в училището я кара да напусне работата си и да замине, този път за Виена.

Три години учи цигулка при прочутия професор Прил. От 1903 г. започва активната си дейност като концертираща цигуларка. Заедно с пианистките Мара Черен и Вера Карамихайлова обикалят страната и развиват широка пропагандаторска дейност в полза на музиката. По онова време все още няма подготвена публика за този вид културни прояви, истинско геройство е дейността на тези три жени.

Неда Фтичева активно участва и при създаването на първото музикално училище у нас през 1904 г. - изнася публични музикално-образователни лекции заедно с Ангел Букурещлиев. С Гвардейския оркестър изпълнява цигулковите концерти на Менделсон и Брух, а на рециталите си свири предимно пиеси от Виотан, Сарасате и Виенявски. Занимава се и с педогогическа дейност, но единственият ѝ ученик, за когото се споменава, е Драгия Тумангелов.

През 1912 г. Неда Фтичева се завръща във Виена и се омъжва за известния интелектуалец Юлиус фон Шлосер - директор на музея на изкуствата. Така попада в средата на автрийския интелекуален елит. Дали продължава дейността си като концертираща цигуларка няма точни сведения, но самият факт, че се отбелязват нейни гостувания с концерти в Унгария, Австрия и Османската империя, говори за това, че е продължила кариерата си.

Въпреки че до края на живота си Неда Фтичева остава във Виена, тя не прекъсва връките си с родината - няколко пъти подарява музикални инструменти на Музикалната академия, поддържа близките си, особено след 1944 ., когато те са подложени на репресии: племеникът ѝ Борис изчезва безследно, а сестра ѝ Мария, съпругът ѝ генерал Алекси Стоянов и племенницата Надя мизерстват.

Неда Фтичева умира на  21 ноември 1960 г. във Виена. За съжаление не са запазени записи на цигуларката, нищо, което да ни напомня за нейното изкуство.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Камерната музика на Рихард Щраус - акцент в програмата на "Камералия"

В събота, 21 септември, в София започна шестото издание на фестивала за камерна музика "Камералия".  То ще продължи до 9 октомври и включва общо пет концерта под надслов "Камерната музика като страст". Втората изява е на 24 септември в Софийската градска художествена галерия. Тя е на част от своеобразния диптих, с които фестивалът поставя акцент..

публикувано на 27.09.24 в 17:52

Художникът Юлиян Табаков с послание към децата чрез изложбата "Виждам те"

"Творението е красив организъм, съставен от множество форми, безброй същества. Но като че ли рядко виждаме неговата същност, скрита от собствените ни проекции – желания и страхове. А в страха и желанията си се опитваме да капсулираме битието, да го геометризираме и класифицираме. А защо след това да не почерпим от благата му и да отстраним неудобствата?..

публикувано на 27.09.24 в 13:35

Джихан Ел-Тахри и Радостин Седевчев показват "Спътници в живота"

Институтът за съвременно изкуство в София открива тази вечер изложбата "Спътници в историята" на Джихан Ел-Тахри и Радостин Седевчев.  "Програмата, която озаглавихме тази година "Живот заедно", е част от проекта "Суперпозиции" 3, започнат от института преди 3 години. Всяка година се кани нов куратор, който предлага една тема", обясни пред БНР..

публикувано на 27.09.24 в 11:56

София е домакин на международното изложение за съвременно изкуство Sofia Art Fair

София се присъединява към големите европейски и световни центрове, домакини на атрактивни международни изложения за съвременно изкуство. Sofia Art Fair ще се проведе от 3 до 6 октомври в София Тех Парк. В изложението ще участват галерии и колективи, които представляват над 70 автора, творящи в най-разнообразни художествени стилове. БНР е медиен..

публикувано на 27.09.24 в 10:30
FAKE PHOTO EXHIBITION

Елена Филипчева представя FAKE PHOTO EXHIBITION

Визуалният артист Елена Филипчева представя изложбата си FAKE PHOTO EXHIBITION в One Gallery.  "Съвременният разговор се води в посока фалшиви новини, фалшиви профили, фалшиви стоки, дори фалшиви хора. Не исках да заблуждавам зрителите за това какво ще видят. Исках те сами да изградят своята фабула и да интерпретират. Аз съм..

публикувано на 26.09.24 в 19:54
Георги Андреев

Георги Андреев е първият български автор в новия сезон на Радиооркестъра

Композиторът Георги Андреев, ръководител на оркестъра в Националния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев", гради творчески връзки и със Симфоничния оркестър на БНР от много години. На 27 септември в зала "България" неговата пиеса "Земя на рози" за гъдулка и оркестър ще открие първия концерт от новия сезон на състава, а самият автор ще бъде и солист. Другите..

публикувано на 26.09.24 в 17:57
Маргарита Русева

Обективът на Маргарита Русева ни среща с жителите на малки села в планината

Есента носи в себе си някаква мъдрост. Придава отвън и отвътре усещането за нещо топло и уютно. Есента е обръщане към себе си, някакъв особен инсай д, в който като филм се прожектират спомените ни, случките и преживяванията. Появяват се картини, все още ясни и неподправени.  И ние сме в синхрон с времето, леко отпочинали, леко уморени. Вече не..

публикувано на 26.09.24 в 17:06