Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Спомен за оперния бас Димитър Кожухаров

На 27 април, точно преди 110 години е роден големият български певец Димитър Кожухаров.

Той притежаваше красив басов глас, мощен и обемен, внушителна осанка на сцената. 30 години той беше солист на Софийската опера и на нейната сцена се изяви в 50 роли, между които Борис, Варлаам и Пимен от „Борис Годунов“, Варяжкият гост от „Садко“, Кончак и Галицки от „Княз Игор“, Иван Сусанин от едноименната опера, Досифей и Иван Ховански от „Хованщина". Блестящи бяха превъплъщенията му в италинския репертоар: Филип Втори от „Дон Карлос“, Фиеско от „Симоне Боканегра“, Дон Базилио от "Севилският бръснар", в немския - Осмин от „Отвличане от сарая“, Зарастро от „Вълшебната флейта“, Фафнер от „Реинско злато“, и още: Мефистофел от „Фауст“, както и герои от български опери – един огромен и задължаващ репертоар, с който Кожухаров се изявяваше успешно на сцената.

Той беше известен и като камерен изпълнител, изнесъл стотици концерти в цяла България - много от тях и в студиата на БНР, където започва кариерата му на певец. Не е за подценяване и работата му като вокален педагог - той подготвя редица изтъкнати наши оперни певци като Юлия Винер, Катя Попова, Рени Пенкова, Бойка Косева.

Димитър Кожухаров е роден на 27 април 1911 г. в Ямбол, но израства в София, където семейството му се премества. Завършва с отличие Първа мъжка гимназия.  Следва "Право" в Софийския университет, продължавайки семейната традиция - баща му е адвокат. Но още от детските години музиката го влече. На 21 години за първи път стъпва на сцената - участва в главната роля, на Казанова, в едноименната оперета на Йохан Щраус, в постановка на Оперетния театър на Ангел Сладкаров.

Окуражен от успеха, Кожухаров започва сериозно да се занимава с вокалната си постановка - учи при Събчо Събев, Георги Дончев и Христо Бръмбаров. През 1936 г. се явява на конкурс за артисти в Софийската опера и от 86 кандитати мъже той е класиран първи. Дебютира през 1939 г. с ролята на Дон Балтазар от операта „Фаворитката“ на Доницети под диригентството на Венедикт Бобчевски.

През 1943 г. българинът специализира в Залцбург, при известния вокален педагог Виторио Морати. След завръщането си, по покана на немския режисьор Ханс Майстор участва в ролята на Фафнер в първата постановка у нас на „Реинско злато“. Великолепната му изява му отваря пътя към големите басови роли в националния ни театър. До 1967 г. той и Михаил Попов са водещите баси на Софийската опера. Интересен факт от творческата биография на Димитър Кожухаров е, че той изпълнява и баритонови роли - като Княз Игор, Скарпия, Холандеца. 

Димитър Кожухаров умира през 1995 г.

В Златния фонд на БНР е запазено негово изказване от 1984 г. за музиката на Вагнер, както и запис на Ария на клеветата (Дон Базилио) от операта "Севилският бръснар" от Росини, изпълнена на български език.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Камерната музика на Рихард Щраус - акцент в програмата на "Камералия"

В събота, 21 септември, в София започна шестото издание на фестивала за камерна музика "Камералия".  То ще продължи до 9 октомври и включва общо пет концерта под надслов "Камерната музика като страст". Втората изява е на 24 септември в Софийската градска художествена галерия. Тя е на част от своеобразния диптих, с които фестивалът поставя акцент..

публикувано на 27.09.24 в 17:52

Художникът Юлиян Табаков с послание към децата чрез изложбата "Виждам те"

"Творението е красив организъм, съставен от множество форми, безброй същества. Но като че ли рядко виждаме неговата същност, скрита от собствените ни проекции – желания и страхове. А в страха и желанията си се опитваме да капсулираме битието, да го геометризираме и класифицираме. А защо след това да не почерпим от благата му и да отстраним неудобствата?..

публикувано на 27.09.24 в 13:35

Джихан Ел-Тахри и Радостин Седевчев показват "Спътници в живота"

Институтът за съвременно изкуство в София открива тази вечер изложбата "Спътници в историята" на Джихан Ел-Тахри и Радостин Седевчев.  "Програмата, която озаглавихме тази година "Живот заедно", е част от проекта "Суперпозиции" 3, започнат от института преди 3 години. Всяка година се кани нов куратор, който предлага една тема", обясни пред БНР..

публикувано на 27.09.24 в 11:56

София е домакин на международното изложение за съвременно изкуство Sofia Art Fair

София се присъединява към големите европейски и световни центрове, домакини на атрактивни международни изложения за съвременно изкуство. Sofia Art Fair ще се проведе от 3 до 6 октомври в София Тех Парк. В изложението ще участват галерии и колективи, които представляват над 70 автора, творящи в най-разнообразни художествени стилове. БНР е медиен..

публикувано на 27.09.24 в 10:30
FAKE PHOTO EXHIBITION

Елена Филипчева представя FAKE PHOTO EXHIBITION

Визуалният артист Елена Филипчева представя изложбата си FAKE PHOTO EXHIBITION в One Gallery.  "Съвременният разговор се води в посока фалшиви новини, фалшиви профили, фалшиви стоки, дори фалшиви хора. Не исках да заблуждавам зрителите за това какво ще видят. Исках те сами да изградят своята фабула и да интерпретират. Аз съм..

публикувано на 26.09.24 в 19:54
Георги Андреев

Георги Андреев е първият български автор в новия сезон на Радиооркестъра

Композиторът Георги Андреев, ръководител на оркестъра в Националния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев", гради творчески връзки и със Симфоничния оркестър на БНР от много години. На 27 септември в зала "България" неговата пиеса "Земя на рози" за гъдулка и оркестър ще открие първия концерт от новия сезон на състава, а самият автор ще бъде и солист. Другите..

публикувано на 26.09.24 в 17:57
Маргарита Русева

Обективът на Маргарита Русева ни среща с жителите на малки села в планината

Есента носи в себе си някаква мъдрост. Придава отвън и отвътре усещането за нещо топло и уютно. Есента е обръщане към себе си, някакъв особен инсай д, в който като филм се прожектират спомените ни, случките и преживяванията. Появяват се картини, все още ясни и неподправени.  И ние сме в синхрон с времето, леко отпочинали, леко уморени. Вече не..

публикувано на 26.09.24 в 17:06