Спомен за тенора Петър Райчев

Петър Райчев е един от първите българи, осъществил блестяща международна кариера по големите сцени в цяла Европа, партнирал си с най-великите певци от  първата половина на ХХ век: Шаляпин, Батистини, Страчари, Руфо, Гали Курчи, Дал Монте и др. 

През 1912 г., след като държавата не му отпуска средства да следва в Италия, младият Петър Райчев, вече познат на столичната публика с изявите си на сцената на „Оперната дружба“, заминава за Русия, за да следва в Московската консерватория. Там негов учител е знаменитият Умберто Мазети - с него той усвоява тайните на белкантото. След блестящото завършване на Консерваторията той е поканен за солист на Болшой театър, но решава да се усъвършенства в Италия със стипендия от прочутия театър. 

В Неапол учи при знаменития тенор Фернандо ди Лучия и дебютира на сцената на неаполския театър „Сан Карло“ в ролите на Рудолф от „Бохеми“ и Херцога“ от „Риголето“. Неочаквано е поканен да замести в спектаклите на „Севилският бръснар“ големия тенор Алесандро Бончи на сцената на Ковънт Гардън. Дирижира Леополдо Муньоне, а негови партньори са Зелма Курц и Рикардо Страчари. Представянето му е много успешно и Райчев бързо се прочува като многообещаващ тенор. Следващата година обикаля големите италиански оперни театри и пее с най-прочутите певци на Италия. Все пак той има ангажимент към Болшой театър и се завръща в Русия през 1914 г., но отново по стечение на обстоятелствата дебютът му е на сцената на Мариинския театър с ролята на Ромео от операта „Ромео и Жулиета“ на Гуно - този път замества внезапно заболелия Леонид Собинов, един от идолите на руснаците.

След успешния си дебют Петър Райчев получава покани от всички големи оперни театри на Русия. Пее известно време в театъра „Музикална драма“ в Петербург. По време на Първата световна война обикаля буквално цяла Русия - пее в Иркутск, Омск, Тбилиси, Ташкент, Харков, Киев и още къде ли не. През 1920 г. решава да се завърне в България, но престоят му е кратък - остава недоволен от обстановката в Софийската опера, особено от интригите и клюките, и отново е на път. От този момент Райчев не се задържа никъде на постоянна работа - пътува непрекъснато от театър в театър, получава много покани, но като че ли не иска да се обвързва дълготрайно с определена трупа. Спира се в Белград, Загреб, Любляна, пее в Милано - в театър „Дал Верме“, за кратко учи при прочутия Котони, продължава с гастроли в Малта, Кайро, Венеция, Триест, Болоня, Палермо, Верона. 

С голям успех преминават участията на Райчев във Виена като Херцога от „Риголето“. През  1927 г. с ролята на Ленски от „Евгений Онегин“ се изявява впечатляващо на Берлинските музикални тържества. Същата година в Будапеща пее във „Фауст“ заедно с Шаляпин. След Букурещ прави голямо турне в Германия заедно с великия Матия Батистини - шест концерта и участия в десет спектакъла заедно. В Париж негов партньор в „Риголето“ е Тита Руфо. 

През 1929 г. се включва в новосъздадената Руска опера, пее на премиерата на „Княз Игор“, гостува със състава в Испания и Португалия, а в Германия е заедно с Шаляпин. От 1932 г. е в Милано, но има ангажименти и като режисьор в Загреб, Прага, Виена и все по-често гостува на сцената на Софийската опера. Завръща се окочателно през 1936 г., но през следващите години продължава да гостува на различни сцени в Европа и предимно в Германия, където прави и всички свои грамофонни записи.

В Златния фонд е запазено изказване на Петър Райчев от 1958 г., в което той си спомня за първите години от съществуването на Оперната дружба“. Чуйте в звуковия файл.