3,7 млрд. евро от Плана за възстановяване – за климатични цели

България не е поискала заеми, но може да направи това до август 2023 година, информират от Комисията. Безвъзмездните средства са над 10 на сто от БВП за страната ни през 2019 година.

Затварянето на въглищната централа "Марица Изток" е предвидено чак за 2038 година. В същото време е заложена правна рамка за декарбонизация, която предполага забрана за нови въглищни и лигнитни централи до този период, а до 2026 година предвижда 40 на сто намаляване на въглеродните емисии от тях.

• ЕК даде зелена светлина на Плана за възстановяване и устойчивост на България

Паралелно с това България ще развива енергия от възобновяеми източници.

Страната ни надхвърля и целите за цифровия преход - в нашия план те са 25,8 на сто спрямо заложените за ЕС цели от 20 на сто.

Брюксел е изключително удовлетворен от заложените мерки за отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор, твърди представител на Комисията.

Съветът на ЕС трябва да одобри плана ни в рамките на 4 седмици. След това Комисията и България ще подпишат финансово споразумение и ще съгласуват оперативните стъпки. Това трябва да стане преди първата заявка за плащане на страната ни. Очаква се тя да постъпи в Комисията през втората половина на годината, тогава трябва да дойдат и първите плащания.

Самият план е построен върху 4 стълба - "Зелена България", "Свързана България", "Иновативна България" и "Справедлива България". Във връзка с първия от тях,  Комисията не възразява, че страната ни не предвижда затваряне на въглищната централа "Марица изток " в обозримо бъдеще, тъй като има поставени цели за нулеви въглеродни емисии до 2050-та година. Заложена е и правна рамка за декарбонизация, която предполага забрана за нови въглищни и лигнитни централи до 2038-ма година, а до
2026 - та година се предвижда 40 на сто намаляване на въглеродните емисии от тях. Паралелно с това България ще развива енергия от възобновяеми източници. Важен е проектът за батерии, който ще осигури енергия, ако няма вятър или слънце.
По отношение на останалите инвестиции за зеления преход - 942 милиона евро са заделени за енергийна ефективност в обществени и частни сгради, което се очаква да доведе до най-малко 30 на сто намаляване на потребностите от енергия.

Предвижда се значителна сума за ВЕИ - утрояване на мощностите, както и възможности за съхранение на произведената енергия.
България надхвърля и целите за цифровия преход - в нашия план те са 25.8 на сто спрямо заложените за ЕС цели от 20 на сто. 1.6 млрд. евро са предвидени за мерки за устойчив транспорт, устойчива мобилност, единен билет за обществения транспорт и това е за цялата страна. Важно място се отделя на технологията за внедряване на 5 G мрежите. 300 млн. се заделят за държавната администрация, тук се включва цифровизацията на съдебната система и цифрова платформа за подобряване на спешния телефон 112. В плана е заложено развиване на извънболничната помощ и най-вече на звена, където няма достатъчно покритие, както и справяне с недостига на здравни служители. Тук са включени т.нар. "линейки по въздуха"  - предвидени са 6 хеликоптера. Отделно 188 млн. евро ще отидат за подобряване на бизнес средата, като тук се включват и мерките за борба с корупцията, в т.ч. и отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор.

В това отношение представител на Комисията заяви, че е изключително удовлетворен от мерките, които страната ни предвижда.
И още - 75 млн. евро са предвидени за оператора на енергийната система и разработка на инфраструктурата за електричество, което според Комисията значително ще подобри електроразпределителната мрежа. Повечето средства ще бъдат отпуснати чрез тръжни процедури. Ще бъдат изградени и 5 индустриални парка.

По отношение на реформата в образователната система е предвидено задължително предучилищно обучение от 4-годишна възраст, а също и създаване на младежки центрове в цялата страна, от които да се възползват всички младежи, в т.ч. и от  уязвимите групи като ромите.

Какво следва оттук нататък? Първо, Съветът на ЕС трябва да одобри плана ни, като срокът за това е 4 седмици. След това Комисията и България ще подпишат финансово споразумение и ще съгласуват оперативните стъпки. Това трябва да стане преди първата заявка за плащане на страната ни. Очаква се това да стане през втората половина на годината, тогава трябва да постъпят и първите плащания по плана. Преди това според Комисията страната ни трябва да предприеме някои действия в одита и контролните дейности и да финализира разпределението и отговорностите на ведомствата, които ще отговарят за плана. Контролът върху него се осъществява от финансовото министерство.

Повече можете да чуете в звуковия файл.