Извор с лечебна вода в ателието на иконограф във Велико Търново

Извор с лечебна вода е чудото за много християни и мюсюлмани, намерили изцеление от тежки заболявания. Водата извира в ателието на иконографа Стоян Недев във Велико Търново.

Възможно ли е чудото и защо ни е нужно? Какво имаме нужда да възкресим у нас, хората, на Възкресение?

Чудото е нещо необикновено, нещо поразително, което удивлява със своята изключителност и необичайност. Като чудо много хора определят извора, бликнал преди години в ателието на иконографа Стоян Недев на метри от крепостта Царевец във Велико Търново.  

"1996 година изби. Рисуваме иконата на свети Георги. При завършване на иконата гръмна под мен. Аз излязох отвън и викам - земетресение. То се разтресе всичко. Разцепи се отдолу, бликна водата. Рекох – спукана тръба имам. Взех да копая надолу, а тя бълбука водата, извира. Стигнах три тетра, няма тръба, няма нищо. Направих един капак, затулих. Ходих, услужиха ми с една голяма тръба да се събира водата". 

Една от първите жени, дошли да си налеят от чудодейната вода преди години, била от Русенско, разказва иконографът. Водата била за майка ѝ, която имала здравословен проблем с очите. Стоян Недев казва, че след месец момичето се върнало, за да разкаже, че възрастната жена оздравяла.

Иконографът изградил мраморна чешма върху извора в ателието, където рисува, а в съседното помещение е направил параклис на свети Георги, светецът в чийто ден е роден през 1946 година.

Заредили се много хора от близо и далеч – християни, мюсюлмани – все чудото на водата търсили за изцеление.

През 2015 година Стоян Недев разказва, че потърсил изследване на водата. Направил го е експерт от Варна: 

"Сложи тук компютъра с апаратурата си и вика – каква е тази вода, в България няма такава вода. Минералната вода има от 80 до 134 микроелемента, а тук са 548. Голяма сила, голямо нещо. Над 135 бебета имаме. Бебе в Япония имаме. Една жена от Русе къде ли не е ходила за помощ, 13 години е нямала деца, с едно шише от тука и зачена".

Изворът в ателието на иконописеца е с дебит от 40 литра за денонощие, а пред вратата чакат десетки хора от цялата страна, вярващи в чудото. Надяват се, че водата ще помогне и на тях, обезверени от реалността на тежките медицински диагнози и от държавата. Вярват и срещу 5 лева дарение получават бутилка от 2 литра с водата, която им наливат от мраморната чешма над извора.  

"Знаете ли за какво става въпрос изобщо в тази държава? Оня ден го питам професора – ти не ми говориш за операция, ти ми говориш за пари. Какво да вярвам, вече не зная в какво да вярвам, вече не вярвам в държавата. Това е истината". 

"Може би е последното място, където мога да дойда, най-откровено казано. Човек, който е загубил вярата си, от самото начало е загубен". 

"Всеки прави добро, за да получи добро". 

"Вярвам и аз във водата. Бях в чужбина и случайно по телевизията го видях. За здравословен проблем е, надявам се и може би ще помогне и вярвам, че ще помогне. Като ни гледате, млади хора сме. Аз съм международен шофьор и напрегнат живот живеем". 

Иконописецът и реставратор на икони Стоян Недев е в ателието под Великотърновската митрополия до крепостта Царевец от 1988 година. Правил е пет самостоятелни изложби в чужбина, три от които са били в Япония през 90-те години на миналия век. Казва, че чудото в човешкия живот не се случва току-така. Трябва вяра да има: 

"Всеки го има в сърцето си, вярата в Бога и в светиите. Всеки се моли на Бог – син, отец, на света Богородица, аз се моля на Светия дух и казвам – Безграничен, божествен Дух, моля те така и така – моята молитва, каквато е, и стават чудесата". На въпроса защо имаме нужда от чудесата, отговаря, че така сме устроени вече. "Така ни подложиха да се разболяваме. Измамиха ме тук. Направих една къща под университета. Дойде един архитект с един бандит да си дам дворното място и новата къща и ще направят гаражи, магазини, апартаменти. Аз като чух за магазин, викам – като го дам под наем, пенсията ми ще излиза. Събориха новата къща, но до ден-днешен зее един трап". 

Освен икони Стоян Недев рисува образите на Левски, Ботев, Раковски, на Людмила Живкова и на баба Ванга. Закачил е творбите в ателието си с чудодейната вода, а за Възкресение казва, че като нация имаме нужда от възкресение на добрината и вярата:   

"Чудото е индивидуално. Всеки както иска, така да се моли. За възкресението – въпросът е индивидуален. Вярата, аз не виждам без вяра да се живее. Вяра в доброто, в истината и това е".