Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доменико Дара пред БНР: Литературата не е само да пишеш истории, а да погледнеш света с различни очи

"Литературата не е само да пишеш истории, а да погледнеш света с различни очи. Дори в къща, в която няма книги, аз знаех още от дете, че ще стана писател… Хората могат да намерят утеха в историите – в разказаните, в написаните. Разказвайки истории, четейки истории осъзнаваш, че не си сам. Всички изпитваме едни и същи чувства. Когато човек не се чувства сам, това е голямо утешение".

Това сподели пред БНР Доменико Дара, който доби популярност в България с мрачно-красивия си роман "Малинверно".

"Още когато поисках да напиша книга за смъртта, се появи Астолфо Малинверно. Първоначално исках да пресъздам идеята за обединение на книгите със смъртта. Затова фигурата на главния герой като библиотекар и като пазач на гробище се свързва в тази схема. Цехът за претопяване на книги е мястото, където книгите умират. Гробището – там са хората. Въпреки това във всички тези места животът грее. На гробището хората се срещат със собствената си самота. Там човек прави равносметка", каза още авторът в интервю за предаването "Понеделник вечер".

Мъдростта на главния герой Астолфо Малинверно, връзката между смъртта на хората и тази на книгите, полъхът на една мечтана, но невъзможна любов. Стилът на Доменико напомня този на Карлос Руис Сафон – испанският писател, който никога няма да забравим. Доменико Дара пише със сетивността на готическите романи в една история, която ни напомня, че не сме вечни и трябва да си подаваме ръка, макар и умислени всеки в самотата си.

"За да разбереш самотата на другия, трябва да я изпиташ върху себе си. Това се отнася за всички чувства. Така ни се предоставя начин да разберем чувствата на другия… Не ми харесва любов, която завършва добре. Малинверно има много начини да обича, той умее да прави това. Всеки намира своя начин да обича. Неговата склонност да обича по най-различен начин, това е чертата му, която харесвам най-много".

"Малинверно" е роман за очарованието на книгите, за силата на историите, на въображението, на любовта. Има места, където книгите витаят във въздуха, думите от романи и стихотворения са езикът, на който се говори, а имената на новородените подсказват мечти и обещания. Тимпамара, градчето с най-старата фабрика за хартия в региона, е точно такова място.

Астолфо Малинверно е библиотекарят на Тимпамара, а в допълнение към обичайните ангажименти на ролята си, от време на време минава през фабриката, за да потърси книги, които все още могат да бъдат върнати към живот. Докато един ден общинският пратеник не го изненадва с нова длъжност: следобед ще продължи да се грижи за библиотеката, но сутрин ще бъде пазач на гробището.


Доменико Дара е голям почитател на Георги Господинов и признава, че му се иска той да е написал "Физика на тъгата", а не Господинов.

Италианският писател изпраща и специално послание за Георги Господинов, което българският издател разпечатва и предава заедно с копие от книгата на български език. Посланието на Доменико:

На Георги Господинов, С абсолютно възхищение от този изключителен шедьовър, какъвто е "Физика на тъгата. Ваш Доменико Дара.

(снимките са предоставени от Издателство Лемур букс, преводът на интервюто е на българския преводач на книгата Ваня Георгиева)

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

В Русе представиха книга с лични спомени и бележки от близките на Панайот Хитов

В деня, в който Русе отбеляза годишнината от освобождението си от османска власт, се състоя представяне на изключително богата книга с лични спомени и бележки от близките на Панайот Хитов хора. Нито една точка, главна буква, запетая или друг препинателен знак. Така изглеждат записките на първостепенний воевода Панайот Хитов. Съхраняват..

публикувано на 23.02.25 в 06:20
Проф. Ангел Петърчев е удостоен с престижната награда

Проф. Петърчев: Две вериги се активират при влюбване - за възнаграждение и за удоволствие

Любовта е чувство, вдъхновение, културен феномен. Но можем ли да я разгледаме и през призмата на науката – какво всъщност се случва в мозъка , какви процеси протичат в него, когато човек обича, когато изпитва привързаност, страст, привличане? Или иначе казано –  какво още не знаем за невробиологичните механизми на любовта ? " Любовта е едно от..

публикувано на 18.02.25 в 16:46

Калина Канева: Човек не трябва да се озлобява. Важното е да виждаш доброто

Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..

публикувано на 16.02.25 в 05:34

Ангел Милчев е един от малкото останали тъкачи в Северозапада

В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката.  И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан.  Ангел Милчев е един от малкото..

обновено на 16.02.25 в 05:12
Александър Симеонов

Учителят музикант Александър Симеонов: Децата ме научиха на търпение, а те много ме обичат!

Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..

публикувано на 09.02.25 в 06:00
Зорница Иларионова

Зорница Иларионова: Да носиш удоволствие на публиката - това е моето вдъхновение

Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..

публикувано на 03.02.25 в 10:48