Рекордно нарастване на годишната инфлация в еврозоната през май с 8,1%

Инфлацията в еврозоната се ускори през май до нов рекорден връх от 8,1% спрямо същия месец година по-рано, тъй като войната в Украйна и западните санкции спрямо Русия продължават да допринасят за повишаване не само на енергийните, но и на цените на храните, показват предварителни данни на Евростат.

По този начин инфлацията в еврозоната е вече е над четири пъти по-висока от целевото ниво на Европейската централна банка за инфлация около 2 на сто, което може да представлява предизвикателство пред мнението на ЕЦБ, че първото повишаване на лихвите през юли може да бъде достатъчно за начало на ограничаване на силния ценови растеж.

На месечна база индексът на производствени цени (CPI) в еврозоната се повиши през май с 0,8% спрямо април, когато нарасна с 0,6 на сто.

Потребителската инфлация на годишна база пък се ускори през май до 8,1% от 7,4% през април, надвишавайки съществено осредните очаквания на финансовите пазари за повишение със 7,7 на сто. Това представлява рекордно повишаване на инфлацията в еврозоната за шести пореден месец, тъй като войната в Украйна и санкциите срещу Русия продължават да тласкат цените на горивата и природния газ до все по-високи нива, показват предварителните оценки на европейската статистика.

Графика на инфлацията (индека CPI) на годишна база

Въпреки че енергийни разходи имат най-голям принос, темпът на инфлация набира скорост и при цените на храните, на услугите и на неенергийните промишлени стоки, което предполага, че инфлацията става все по-широко базирана.

За пореден месец най-голям принос за ускоряващата се инфлация в еврозоната допринесоха нарастващите енергийни цени, като през май те се повишиха с 39,2% на годишна база след растеж с 37,5% през април, а на месечна база се повишиха с 2 на сто.

Има ускоряване на растежа и на цените на храните със 7,5% на годишна база след тяхно повишение с 6,3% през април (скок на месечна база на цените на храните с 1,3%), докато цените на неергийните продукти се повишиха през май с 4,2% годишно след 3,3% месец по-рано (повишение през май с 0,6% спрямо април). Цените на услугите пък се повишиха с 3,5% спрямо май 2021 г. след повишение с 3,3% през април и се повишиха с 0,4% на месечна база.

Основната инфлация (без цените на храни и енергия) в еврозоната нарасна през май с 0,5% спрямо април, а спрямо година по-рано тя се повиши с 3,8% след растеж с 3,5% месец по-рано. Сериозното нарастване на основните цени може да засили притесненията на ЕЦБ, че високата инфлация може да се окаже трудна за преодоляване в следващите месеци.

Надявайки се да укротят инфлацията, управителят на ЕЦБ Кристин Лагард и главният икономист Филип Лейн вече отбелязаха, че предстои увеличение на лихвата по депозитите с 25 базисни пункта през юли и през септември от настоящото отрицателно ниво от -0,5%.

Някои централни банкери и икономисти обаче се съмняват, че това ще бъде достатъчно, особено след като основната инфлация не показва признаци на намаляване.

Проблемът е, че след като високите цени на енергията проникнат все повече в цялата икономика, инфлационната база се разширява и укрепва, като в крайна сметка се поддържа чрез инфлационната спирала "цени-заплати" (растящи цени, последвани от по-високи заплати, последвани от по-високи цени и т.н.).

Ето защо управителите на централните банки на Австрия, Нидерландия и Латвия посочиха, че трябва да се очаква повишаване на лихвения процент с 50 базисни пункта на заседанието на ЕЦБ през юли.