Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Спомен за певицата Лиляна Барева

На 15 юли се навършиха 100 години от рождението на забележителната наша певица Лиляна Барева. Тя беше еталон за певец и музикант, имаше красив по тембър глас - блестящ в целия регистър, стабилна вокална техника, въздействащо артистично присъствие, но това, което винаги е вълнувало в нея, беше начина й на пеене, изискаността, красивото фразиране, точността на интонацията, безгрешното й чувство за стил.

Лиляна Барева е родена на 15 юни 19022 г. Следва в Музикалната академия при професор Людмила Прокопова. Още когато е 21-годишна, я чува Мими Балканска и я кани за солистка на Художенствения оперетен театър, където дебютира като Анина в оперетата на Йохан Щраус „Нощ във Венеция“. 

През 1946 г. Барева става солистка на Софийската опера, а първата й изява е през същата година като Виолета от „Травиата“ на Верди - роля, която тя често изпълнява - повече от 200 пъти - и твърди, че това е “най-голямо и любимо постижение“. Още тогава изпълнява и партията на Констанца от „Отвличане от сарая“ на Моцарт. В цялата кариера на Барева Моцарт има особено място - тя пее трите женски партии: Донна Анна, Елвира и Церлина в „Дон Жуан“, Графинята и Сузана в „Сватбата на Фигаро“ - интерпретации, останали в историята на нашия оперен театър.

През 1948/1949, след като е удостоена с първа награда на Националното състезание за инструменталисти и певци, Лиляна Барева учи в Оперната студия по актьорско майсторство при режисьора Иван Иванов. От този момент започва блестящата й кариера в операта,  сред запомнящите се роли от лиричния сопранов репертоар са Антонида, Джилда, Елвира, Манон, Мими, Памина, както и героините от българските опери: Зорница от „Луд гидия“, Яна от „Янините девет братя“. Певицата гостува в много страни на Европа, удостоена е с редица престижни награди. 

През 60-те години заедно с известния музикант и пианист Петър Щабеков формират дует, който и днес е смятан за едно от върховите постижения на нашето изпълнителско изкуство. В репертоара на дуото има над 400 песни от немската романтика, български автори, песни от италианската, френска и руска класика. „Съвършената интерпретационна спойка между изящния художествен вкус и дълбоко вглъбената, интимно трепетна чувствителност на Барева, изваяна чрез  изключителната музикантска ерудиция и тънък концепционен анализ на блестящият пианист Щабеков, са почти знамение за времето на тяхната четвъртвековна съвместна дейност. Техните забележителни стилни концерти бяха неизменни празници за нашата и чуждестранната публика, върхови точки в камерно-музикалната практика“ - думи на известния музиковед Стефан Тинтеров.

Лиляна Барева умира на 21 юни 2007 г. В Златния фонд на БНР е запазено изказване от 2002 г. на големия наш диригент Михаил Ангелов за голямата певица. Можете да го чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ивайло Пенчев

Режисьорът Ивайло Пенчев: Най-хубавата и истинска награда е тази на публиката

Най-хубавата и истинска награда е тази на публиката . Това каза пред БНР режисьорът Ивайло Пенчев, чийто филм "Рожден ден" спечели наградата на публиката на 43-тия филмов фестивал "Златна роза", това е четвъртата поредна такава награда за негов филм. "Златна роза" 2025 – награди Ивайло Пенчев: Няма ли история, няма филм "Много бих..

публикувано на 29.09.25 в 18:26

Мишер Руева представя четвъртата си самостоятелна изложба "Моменти"

" Аз съм човек, който обича да експериментира. Интересен ми е всеки един стил на работа. Нещо, което работи за нас по възможно най-добрия начин, продължаваме да го следваме и да се придържаме към него, но и не си затварям вратите да работя с други хора, защото е ценно и разширява още повече нашия екип", споделя Мишер Руева. Идеята за..

публикувано на 28.09.25 в 15:26
Български артисти представиха

Любка Биаджони цу Гутенберг и "София Симфоникс" представиха операта „Травиата“ от Верди в Германия

На 20 и 21 септември солисти, хор и оркестър „София Симфоникс“ с диригент Любка Биаджони гостуваха в градовете Мюнхен и Кулмбах с постановка на „Травиата“. В главните роли се представиха много изявените певци Михаил Михайлов като Алфред, Кирил Манолов /носител на приза "Музикант на годината 2019"/, - Жорж Жермон. Своя дебют в ролята на Виолета..

публикувано на 26.09.25 в 18:41

Спомен за проф. Александър Нейнски

В рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" отдаваме почит на един от високоуважаваните български виолисти и педагози - проф. Александър Нейнски. На 12 септември се навършиха 105 г. от неговото рождение. Той е роден в село Стакевци, Монтанско. През 1938 г. е приет в Музикалното училище в София, където учи при проф...

публикувано на 26.09.25 в 15:24

Софийски музикални седмици с есенна програма

И тази година международният фестивал "Софийски музикални седмици" има есенно продължение. Събитията са от 5 септември до 3 октомври в различни културни пространства. Пъстрият афиш включва концерти и спектакли в различни жанрове, както и гост-музиканти от страната и чужбина, които не посрещаме често на столична сцена. Предвидени са няколко авторски..

публикувано на 25.09.25 в 19:10
 Виктор Теодосиев

Виктор Теодосиев - българската гордост в младежкия оркестър "Густав Малер"

Още преди да е навършил 20, Виктор Теодосиев вече е сред най-изявените млади български музиканти. Той достойно продължава фамилната традиция след дядо си и баща си, с когото в момента дели поста първи валдхорнист в Симфоничния оркестър на БНР. Междувременно е студент в НМА "Проф. Панчо Владигеров" - София в класа на проф. Владислав Григоров. Но Виктор..

публикувано на 25.09.25 в 18:44

Дни на камерната музика в Габрово - безкомпромисен подбор и откривателски дух

49-ото издание на фестивала "Дни на камерната музика" започна в Габрово и въпреки закъснението, в сравнение с традиционните дати през миналите години, все пак присъства на културната карта на България (поради забавянето на финансирането на много от фестивалите, провеждането беше под въпрос до последния момент). Директорът на Габровския камерен..

публикувано на 24.09.25 в 16:49