Бюджетният дефицит на начислена основа за 2022 г. се очаква да бъде около 2,9 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), съобщават от Министерството на финансите.
Дефицитът за 2022 г., оценен по методологията на Европейската система от национални и регионални сметки (ЕСС 2010), се очаква да бъде в размер на около 2,9 на сто от БВП, което е в рамките на критериите на Пакта за стабилност и растеж и дава стабилна перспектива при оценката за конвергенция в доклада на Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) в хода на процеса на присъединяване на България към eврозоната.
Не се оправдаха очакванията за огромно преизпълнение в данъчно-осигурителните приходи за 2022 г. от ревизирания размер на БВП, заявяват от МФ.
Въпреки че номиналният размер на прогнозния БВП за 2022 г. бе увеличен с над 11 млрд. лв. спрямо прогнозата към актуализацията на ЗДБРБ за 2022 г., превишението на приходите над заложеното в актуализираните годишни разчети от юли при елиминиране на приходите с еднократен извънреден характер е в размер на 2,1 на сто, и е свързано основно с по-високи приходи от продажба на квоти за парникови газове по бюджета на Фонд "Сигурност на електроенергийната система", по-високи приходи по бюджетите на социално и здравноосигурителните фондове и по общинските бюджети, и в малка степен на данъчните приходи по държавния бюджет. Параметрите по изпълнението на приходите по КФП са добри, но не се дължат на трайна промяна в икономиката, която да позволи приходите по бюджета да нарастват трайно и устойчиво през следващите години.
Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) към декември 2022 г. са в размер на 64,7 млрд. лв., вкл. 3,8 млрд. лв. приходи с еднократен извънреден характер за компенсация на високите цени на електроенергията на свободния пазар, които не са включени в разчетите за бюджета за 2022 г. При елиминиране въздействието на еднократните извънредни приходи, то приходите, помощите и даренията по КФП за 2022 г. са в размер на 60,9 млрд. лв., което представлява минимално превишение на разчетите към Закона за държавния бюджет за 2022 г. с около 2,1 на сто.
Данъчно-осигурителните приходи на съпоставима база са в размер на 46,6 млрд. лв., което е с 1,1 на сто над заложеното в разчетите към Закона за държавния бюджет за 2022 г., което произтича от социални и здравноосигурителни вноски и имуществените данъци.
Данъчните приходи по държавния бюджет са в размер на 31,6 млрд. лв. или с 0,1 млрд. лв. повече спрямо планираното със Закона за държавния бюджет за 2022 г. Преизпълнение има при корпоративните данъци и Данъка върху доходите на физическите лица, а приходите от косвени данъци са по-ниски от планираните за годината. При приходите от ДДС данните показват, че съпоставено с разчетите към Закона за държавния бюджет за 2022 г., се очаква постъпленията за годината да са с около 0,67 млрд. лв. по-ниски от планираните.
На съпоставима база при елиминиране на въздействието на еднократни извънредни приходи, неданъчните приходи по КФП за 2022 г. са в размер на 8,3 млрд. лв., което представлява преизпълнение на годишния разчет с 13,3 на сто.
В частта на помощите и даренията се очаква приходите да бъдат по-ниски от разчетените със Закона за държавния бюджет за 2022 г.. с около 0,2 млрд. лв., което се дължи на по-ниското усвояване на разходите по сметките за средства от ЕС, респективно по-ниският размер на възстановените разходи от ЕК.
Разходите по Консолидираната фискална програма (КФП) за 2022 г. са изпълнени на 95,6 на сто. Разходите по КФП за 2022 г. са в размер на 62,9 млрд. лв., като се елиминират 3,3 млрд. лв. разходи с еднократен извънреден характер за компенсации към небитовите потребители на електрическа енергия и представляват 95,6 на сто от разчета към Закона за държавния бюджет за 2022 г.
Усвояването на европейските фондове е слабо, най-вече на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, посочват от финансовото министерство. Най-съществено забавяне при усвояването на планираните разходи има при разходите по сметките за средства от ЕС. Основен принос за това има ниското усвояване на разходите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и някои оперативни програми от програмния период 2021-2027 г., като по-ниски от планираните са и разходите и предоставените трансфери по държавния бюджет. Разходите и предоставените трансфери по сметките за средства от ЕС са с около 2,7 млрд. лв. по-ниски от планираните с разчетите за годината. През месец декември постъпи първият транш по ПВУ за България в размер на около 2,7 млрд. лв., но данните сочат, че ефективно усвоените разходи по ПВУ са едва 0,1 млрд. лв.
Изпълнението на инвестиционната програма е слабо, отчитат още от ведомството. По-ниско от планираното е и усвояването на капиталовите разходи по държавния бюджет. Забавянето при изпълнението на проектите и програмите измества голяма част от планираните за 2022 г. разходи в 2023 г. и следващите години, което от една страна подобрява касовото салдо за 2022 г., но от друга води до натиск върху бюджета за 2023 г.
Огромните ангажименти за постоянни текущи разходи намаляват възможностите за нови политики и предрешават действията на следващите правителства, посочват от ведомството.
Оценките сочат, че за 2022 г. България ще формира значителен първичен структурен дефицит, което е свързано с относително високия растеж на национално финансирани първични текущи разходи, по-голямата част от който се дължи на мерки с постоянно действие.
На база на предварителни данни и оценки бюджетното салдо на касова основа по КФП за 2022 г. се очаква да бъде отрицателно в размер на 1,5 млрд. лв. (1,0 на сто от прогнозния БВП), и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 5,2 млрд. лв. (дефицит в размер на 3,3 на сто от прогнозния БВП) и излишък по сметките за средства от ЕС в размер на 3,7 млрд. лв. (излишък в размер на 2,3 на сто от прогнозния БВП).
Към края на декември 2022 г. централният бюджет е използвал 4,1 млрд. лв. за сметка на наличностите в останалите позиции във фискалния резерв, които са на други бюджетни системи. Фискалният резерв включва всички салда на банкови сметки на бюджетните организации, активите на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, средствата от фондовете на европейския съюз, плана за възстановяване и устойчивост, както и авансите по тях, сметките за чужди средства и централния бюджет. Системата на единната сметка дава възможност за гъвкаво и ефективно управление на финансовия ресурс на бюджета.
Наличностите на фискалния резерв към края на 2022 година в БНБ и банки се прогнозира да бъдат в размер на 11,9 млрд. лв. Оценката за вземанията от фондове на ЕС за сертифицирани разходи, аванси и други към края на годината е в размер на един милиард лева.
Комисията по икономическа политика и иновации с пълно единодушие гласува на първо четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, внесен от Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС на 7 февруари. Текстовете предвиждат забрана на продажбата и употребата на вейпове у нас. Комисията гласува за забрана и на..
120 млн. лева ще инвестира в Бургас една от най-големите български компании за ремонт на самолети от гражданската авиация. На площ от 74 дка фирмата ще изгради хангарни комплекси с капацитет за 7 производствени линии. В залата на Община Бургас днес беше подписано споразумение между Сливенската епархия и инвеститора за терена, върху който..
Балканите стават все по-важни за геостратегическите интереси и на Изтока, и на Запада . Това мнение изказа пред БНР икономистът Кузман Илиев, председател на партия "България може". "Ако Доналд Тръмп тръгне към Китай, то на Балканите зейва едно пространство, което е много важно за геостратегическите интереси и на Изтока, и на Запада. ... Това, което..
Финансовият министър Теменужка Петкова е провела среща с партньорите в управлението по повод напрежението около назначението на бившия служебен министър на финансите Людмила Петкова начело на Агенцията за държавна финансова инспекция. От групата на "Демокрация, права и свободи - ДПС“ реагираха остро, тъй като назначението не е било обсъдено с тях...
Имаме тренд надолу на индекса за възприятие на корупция , съобщи Калин Славов от "Прозрачност без граници" в интервю пред БНР. В предаването "Нещо повече" той коментира резултатите от Индекса на възприятие на корупцията за 2024 г. България - предпоследна в ЕС по индекс на възприятие на корупцията Според анализа резултатът е 43 точки..
Тази година от община Монтана почетоха 43 семейства с дългогодишен брак от селата Смоляновци, Славотин и Долна Рикса. Кметът на Монтана Златко Живков поднесе благопожелания и подаръци на щастливите семейства: "Ние сме българи и християни, семейството е ценност", заяви Живков. В Смоляновци за първи път събират на едно място семейства с над..
Районната прокуратура в Бургас разследва 9 случая за употреба на вейпове с опасното вещество хексахидроканабинол от непълнолетни лица. Данните представи зам.-районният прокурор Марияна Калудова на заседание на Местната комисия за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни. При 2 от случаите, от месец ноември, се е..
Според Закона за противодействие на корупцията всички лица, заемащи публични длъжности, трябва да подават декларации, в които да описват имотното и..
"Нещата са набрали скорост заради глобалните настроения . Български политици, които имат история с атаки срещу медии, с овладяване на медии и..
Случай като този от село Брезе следва да бъде сигнал . Той трябва да ни покаже, че промяна трябва да има и по отношение на законодателството, и по..