На 1 януари празнуваме Васильовден

На 1 януари православната ни църква отбелязва Обрезание Господне. Обрезанието е старозаветно свещенодействие, започнало в началото на второто хилядолетие преди Христа. Въведено е от праотеца Авраам като знак на завета между Бога и богоизбрания народ, но се явява и като предобраз на светото Кръщение. Тази година Обрезание Господне съвпада с неделята преди Богоявление, когато православните християни се подготвят за празника Кръщение Господне. 

На първи януари се чества паметта на св. Василий архиепископ на Кесария Кападокийски, който починал в същия ден. Свети Василий Велики е бил знаменит църковен учител, християнски мислител, философ. Днес се почита и паметта на светия мъченик Василий Анкирски, който заради своята вяра в Христа бил подложен на жестоки изтезания. На този ден се приканват всички православни християни да вземат молитвено участие в честванията. Първи януари е познат още като Васильовден, Василица или Сурваки и се празнува в цялата страна. 

Имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила. 

В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" в София беше отслужена Архиерейската света Василиева литургията, оглавена от Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний. След нея беше отслужен тържествен молебен за новата година.

Свети Василий е роден в град Кесария Кападокийска около 350 г. от н.е. в знатно християнско семейство. При формирането на неговия характер дейно участие вземат майка му Емелия и баба му Макрина. Те възпитават малкия Василий и неговия брат Григорий в християнските ценности.

По-късно Василий и неговият по-малък брат Григорий учат в Кесария. В това училище Свети Василий се запознава с Григорий Богослов - негов приятел и съидейник. След това младият Василий продължава своето обучение в Атина, където учи с бъдещия император Юлиан Апостат. Негови учители са прочутите за времето си лектори Химерий и Прохерезий. След като завършва своето обучение Свети Василий Велики се установява близо до град Неокесария при река Ирис. Там той създава скромно монашеско общежитие. Малко след това към него се присъединява и неговият верен приятел и сподвижник Григорий Богослов. В този манастир те създават своя правилник на монашеския живот, който векове наред е използван в православната църква. Свети Василий си остава един от най-видните апологети на източната църква.

Народната традиция свързва празника на свети Василий Велики с обичая сурвакане. Въпреки тази малка съществена разлика с коледарските групи, на Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии. Както коледарите и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарето и прибира парите и другите дарове. И пак, както коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се използва и крушевица, т.е. клонки от крушево дърво.

В Плевенско, според традициите, децата обикалят къщите и сурвакат за здраве и благоденствие на стопаните. В работилницата на Регионалния исторически музей в Плевен осмокласници от Средно училище "Иван Вазов" сами изработиха сурвакниците си. Техният класен ръководител Кристина Младенова сподели: "Традициите трябва да ги спазват и да държат на своите корени. Това ни прави българи, това ни отличава от всички други нации в цял свят. Трябва да се връщаме към себе си".

В Шуменско, кукеруването в "Макак" има своето начало отпреди повече от 90 години, когато група заселници от Западна България извършва обичай, характерен за техния край. Местното население го харесва и в следващите години го включва в своя празничен календар, като добавя елементи, присъщи за региона. Възстановявайки обичая, през 2002-ра година е сформирана група към Народно читалище "Просвета", която носи името на обича "Арапи". Групата е съставена от 35 човека, които и в момента обикалят домовете в квартал "Макак". "Арапите" ще обикалят до ранния следобед, за да влязат във всяка къща и да наричат за здраве и берекет. Тази година групата се завърна от събора в Копривщица с последното си отличие - златен медал.

В град Елена и околността се е запазила една празнична благословия за берекет, която се изпълнява именно на Сурваки. Тя е следната:

"...Сурва, сурва година, Весела година,

Златен клас на нива, Червена ябълка в градина,

Жълт мамул в леса,

Златен грозд на лоза,

Пълна кошара с агнета (стока),

Пълна къща с деца,

Да ви е честита Новата година,

До година, до амина".

Накрая сурвакарите изричат следното: "амин братко, кови магарето". Там, където минат сурвакарите, хората ги даряват с пари и лакомства.

Вечерта срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница с късмети, която се приготвя от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. Освен в тези късмети в баницата се слага и пара. Като в дванадесетия час най-възрастният представител в семейството завъртва баницата.

Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни. Те се използват в народната ни медицина. Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването - колективно гадаене коя мома за кого ще се омъжи.

Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Трапезата се прекадява с тамян, а на нея, наред с новогодишната баница с късмети присъства и свинска пача приготвена от коледното прасе. В някои райони на страната в това число и Еленския край се коли петел. Обикновено той се приготвя с кисело зеле. На масата също трябва да има плодове и пуканки.

Наред с Коледа и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници. Защото по-голяма част от ритуалите и обредите извършвани през тези дни носят духа на старите българи. Обредна трапеза: варена свинска глава, пача, баница, пита, кокошка или пуйка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи, ошав.

Информацията е на Виктория Петрова, Ива Антонова -, кор. на БНР във Враца, Латинка Светозарова - кор. на БНР в Плевен, Розалина Чернева от Радио Шумен и БГНЕС.