Франческо Спендолини и неустоимият звук на кларинета

Името на кларинетиста Франческо Спендолини споменаваме често в последно време у нас, заради очакваното му ярко присъствие във фестивалните афиши – първо, за откриването на "Дни на музиката в Балабановата къща" в Пловдив на 21 септември, а след това, на 26 септември, и на специализирания форум "Изкуството на барока". 

Италианецът е сред най-търсените в музикалния свят, когато се отнася до старинните разновидности на кларинета – и неслучайно е канен да свири с някои от най-реномираните ансамбли и солисти. А българската цигуларка Зефира Вълова – основател и артистичен директор на "Изкуството на барока" – е замесена в същия този европейски елит, затова и сега имаме възможност да чуем Франческо Спендолини на наша сцена, при това два пъти за една седмица.

• Започна фестивалът "Изкуството на барока"

Огромен шанс имаха и млади музиканти – ученици и студенти по кларинет и други духови инструменти – да се докоснат до историята в презентация на Спендолини в НМА "Проф. Панчо Владигеров", където той показа част от впечатляващата си колекция кларинети от различните епохи - от барока до наши дни, и разказа в детайли как се е стигнало до съвременния вид и технически възможности на инструмента. 

Франческо Спендолини се оказа изключително харизматичен и като разказвач. Но как се е запалил самият той по старинните инструменти, така трудни за овладяване:

„И аз започнах с модерен кларинет, но имах много добър учител, който беше достатъчно любопитен и към съвременната трактовка на старата музика. Ние често свирим модерна музика, но се връщаме чрез технологията на инструмента назад във времето. Наистина е трудно, по някакъв начин усложнено, но интересното е когато ти самият откриваш нещо различно, оригинално, нечувано преди. 

Свирим репертоар, който е изпълняван милиони пъти – и не искам да кажа, че е свирен по „неправилен“ начин, защото такова нещо не съществува, но с различен, далечен от идеите на композитора прочит. А това е жалко – също като вариантите на Мона Лиза от съвременни художници. Има ги, но не са оригиналът. Трябва да се опитваме да бъдем възможно най-близо до епохата, да пресъздадем гласа на историческия инструмент, какъвто е бил тогава. Така музиката става по-фокусирана. Затова и на концерта в София искаме да звучи музика, която е много позната, но изпълнена по непривичен за публиката начин – не да търсим модерен ефект от старинен инструмент. И да ви кажа – инструментите, на които свиря, особено тези, които са оригинални от 19. век, те те водят сами, насочват те какво трябва да правиш, за да свирят красиво, защото не всичко е възможно на тях. Има си специфики – нямат новите системи с клапи и пръстени, но пасват перфектно за определени произведения, писани в същата епоха.“

Какво още сподели кларинетистът Франческо Спендолини в интервю за предаването "Алегро виваче" по "Хроризонт" - чуйте в звуковия файл.