4
Името на кларинетиста Франческо Спендолини споменаваме често в последно време у нас, заради очакваното му ярко присъствие във фестивалните афиши – първо, за откриването на "Дни на музиката в Балабановата къща" в Пловдив на 21 септември, а след това, на 26 септември, и на специализирания форум "Изкуството на барока".
Италианецът е сред най-търсените в музикалния свят, когато се отнася до старинните разновидности на кларинета – и неслучайно е канен да свири с някои от най-реномираните ансамбли и солисти. А българската цигуларка Зефира Вълова – основател и артистичен директор на "Изкуството на барока" – е замесена в същия този европейски елит, затова и сега имаме възможност да чуем Франческо Спендолини на наша сцена, при това два пъти за една седмица.
Огромен шанс имаха и млади музиканти – ученици и студенти по кларинет и други духови инструменти – да се докоснат до историята в презентация на Спендолини в НМА "Проф. Панчо Владигеров", където той показа част от впечатляващата си колекция кларинети от различните епохи - от барока до наши дни, и разказа в детайли как се е стигнало до съвременния вид и технически възможности на инструмента.

Франческо Спендолини се оказа изключително харизматичен и като разказвач. Но как се е запалил самият той по старинните инструменти, така трудни за овладяване:
„И аз започнах с модерен кларинет, но имах много добър учител, който беше достатъчно любопитен и към съвременната трактовка на старата музика. Ние често свирим модерна музика, но се връщаме чрез технологията на инструмента назад във времето. Наистина е трудно, по някакъв начин усложнено, но интересното е когато ти самият откриваш нещо различно, оригинално, нечувано преди.
Свирим репертоар, който е изпълняван милиони пъти – и не искам да кажа, че е свирен по „неправилен“ начин, защото такова нещо не съществува, но с различен, далечен от идеите на композитора прочит. А това е жалко – също като вариантите на Мона Лиза от съвременни художници. Има ги, но не са оригиналът. Трябва да се опитваме да бъдем възможно най-близо до епохата, да пресъздадем гласа на историческия инструмент, какъвто е бил тогава. Така музиката става по-фокусирана. Затова и на концерта в София искаме да звучи музика, която е много позната, но изпълнена по непривичен за публиката начин – не да търсим модерен ефект от старинен инструмент. И да ви кажа – инструментите, на които свиря, особено тези, които са оригинални от 19. век, те те водят сами, насочват те какво трябва да правиш, за да свирят красиво, защото не всичко е възможно на тях. Има си специфики – нямат новите системи с клапи и пръстени, но пасват перфектно за определени произведения, писани в същата епоха.“
Какво още сподели кларинетистът Франческо Спендолини в интервю за предаването "Алегро виваче" по "Хроризонт" - чуйте в звуковия файл.
Ретроспективна изложба за 100 годишнината на Борис Димовски събра в Музея на хумора и сатирата в Габрово наследници на бележития карикатурист, негови приятели, ценители и колеги от вестник "Стършел". Карикатуристът е сред първите творци, свързали името си с Габровския музей на смеха. Той създава рисунките към знаменитите Габровски шеги и..
В Плевен с празнично шествие на 26 октомври започва Есенният театрален фестивал на учениците от специалността "Актьорство за драматичен театър" при Националното училище по изкуствата "Панайот Пипков". Представленията са за деца и възрастни, а какво са подготвили младите театрали разказа режисьора Детелина Станева. Детелина Станева е..
На 24 октомври 2025 г. Столичната библиотека отбелязва 97 години от създаването си. Сред най-старите културни институции на София, тя се гордее с близо 1 милион книги, над 109 хиляди читатели и модерни филиали, Детски център и Дигитална тийн лаборатория. Юбилеят съвпада с 10-годишнината на Литературния клуб на библиотеката, създаден през..
Актрисата Ирина Голева разказва за своето ново представление, което представя тази неделя в Топлоцентралата на София. Спектакълът "Едномременно" изследва различните времеви измерения – миналото, настоящето и бъдещето, и как те се отразяват на човешките преживявания. „Темата е нестандартна, но същевременно универсална. Със спектакъла..
В нашата страна да се проведе 32-ото издание на най-престижния международен конкурс за млади оперни певци Operaliaстана възможно благодарение на българската оперна дива Соня Йончева. Преди 15 години тя спечели оперната олимпиада – тогава на сцената на Миланската Скала, и това отвори пред нея вратите за световната й кариера. И още една причина –..
Да си спомним за една легендарна фигура в българското клавирно изкуство - проф. Константин Ганев. На 13 октомври се навършиха 100 г. от неговото рождение. Често за него мислим като част от тандема Джулия и Константин Ганеви - две личности, които десетилетия наред бяха заедно на сцената като клавирно дуо, в педагогическата си работа у нас и в..
В навечерието на 91-вия рожден ден на големия български композитор Васил Казанджиев в предаването за класическа музика „Алегро виваче“ представихме премиерно нов студиен запис, продуциран от БНР, на едно от късните му камерни произведения - Соната за алт саксофон и пиано "Вълшебната гора". Изпълнители са саксофонистът Горан Ташев, на когото творбата..
"Пеевски е във властта. Никой не може да го спре. Той има цяло правителство и е в изключително изгодна позиция . Той излиза и той казва какво ще..
"В Европа винаги е имало две тенденции. Едната, която призовава за повече автономност в европейската сигурност , а в последните години и отбрана, а..
На този етап не бих приела политически оферти . Партийното обвързване може да навреди на развитието в журналистическата професия. Това каза пред..