Името на кларинетиста Франческо Спендолини споменаваме често в последно време у нас, заради очакваното му ярко присъствие във фестивалните афиши – първо, за откриването на "Дни на музиката в Балабановата къща" в Пловдив на 21 септември, а след това, на 26 септември, и на специализирания форум "Изкуството на барока".
Италианецът е сред най-търсените в музикалния свят, когато се отнася до старинните разновидности на кларинета – и неслучайно е канен да свири с някои от най-реномираните ансамбли и солисти. А българската цигуларка Зефира Вълова – основател и артистичен директор на "Изкуството на барока" – е замесена в същия този европейски елит, затова и сега имаме възможност да чуем Франческо Спендолини на наша сцена, при това два пъти за една седмица.
Огромен шанс имаха и млади музиканти – ученици и студенти по кларинет и други духови инструменти – да се докоснат до историята в презентация на Спендолини в НМА "Проф. Панчо Владигеров", където той показа част от впечатляващата си колекция кларинети от различните епохи - от барока до наши дни, и разказа в детайли как се е стигнало до съвременния вид и технически възможности на инструмента.
Франческо Спендолини се оказа изключително харизматичен и като разказвач. Но как се е запалил самият той по старинните инструменти, така трудни за овладяване:
„И аз започнах с модерен кларинет, но имах много добър учител, който беше достатъчно любопитен и към съвременната трактовка на старата музика. Ние често свирим модерна музика, но се връщаме чрез технологията на инструмента назад във времето. Наистина е трудно, по някакъв начин усложнено, но интересното е когато ти самият откриваш нещо различно, оригинално, нечувано преди.
Свирим репертоар, който е изпълняван милиони пъти – и не искам да кажа, че е свирен по „неправилен“ начин, защото такова нещо не съществува, но с различен, далечен от идеите на композитора прочит. А това е жалко – също като вариантите на Мона Лиза от съвременни художници. Има ги, но не са оригиналът. Трябва да се опитваме да бъдем възможно най-близо до епохата, да пресъздадем гласа на историческия инструмент, какъвто е бил тогава. Така музиката става по-фокусирана. Затова и на концерта в София искаме да звучи музика, която е много позната, но изпълнена по непривичен за публиката начин – не да търсим модерен ефект от старинен инструмент. И да ви кажа – инструментите, на които свиря, особено тези, които са оригинални от 19. век, те те водят сами, насочват те какво трябва да правиш, за да свирят красиво, защото не всичко е възможно на тях. Има си специфики – нямат новите системи с клапи и пръстени, но пасват перфектно за определени произведения, писани в същата епоха.“
Какво още сподели кларинетистът Франческо Спендолини в интервю за предаването "Алегро виваче" по "Хроризонт" - чуйте в звуковия файл.
В рубриката "Български съкровища" на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" имаме повод да си спомним с благодарност за диригента Влади Симеонов, оставил светла диря в музикалната ни история и в биографиите на няколко музикални състава, сред които и Симфоничния оркестър на БНР. На 25 януари ще отпразнуваме 90-годишнината от създаването на..
На 19 януари се навършиха 10 години, откакто този свят напусна голямата българска диригентка Росица Баталова. Свързваме името й предимно с десетилетната й работа в Държавния музикален театър "Стефан Македонски", както и със създадения от нея Дамски камерен оркестър "София". Тя беше диригент с авторитет, спечелен с безупречната ѝ подготовка, висок..
За 50-и пореден път в Пазарджик ще се проведат Зимните музикални вечери "Проф. Иван Спасов" - фестивал с традиции, носещ името на своя създател, диригентът и композитор Иван Спасов. Вече 19 години програматор на форума е диригентът Григор Паликаров - художествен ръководител на Симфоничния оркестър - Пазарджик, в момента главен диригент в Държавна опера..
90-годишнината на БНР ни дава повод за среща с човек, известен в музикалните среди с артистичност, може би дори малко ексцентричност, но и с пълна отдаденост на каузата музика от десетилетия. Здравка Андреева влиза в БНР още като ученичка и е първопроходец в много отношения през 70-те и 80-те години на вече отминалия век – тя е една от първите..
Традиция е всяка година през месец януари Българският камерен оркестър - Добрич да изнася образователни концерти пред ученици от града. Постепенно интересът към инициативата се разраства и на 13 януари 2025 г. съставът покани младежката публика на три последователни събития в Органовата зала на Добрич, която има капацитет 550 места. Така само за ден..
Изложба "Земята" открива днес в залите си Художествената галерия в Добрич. Избраните творби са изцяло от фонда на културната институция. От създаването си преди 60 години до днес основна тема на събирателската и експозиционната дейност на Художествената галерия в Добрич е тази за земята и хората на Добруджа. Тя е намерила широка и..
"Конклав" е филмът, в който главният герой, изигран от страхотния Ралф Файнс, ръководи избора на нов папа. Продукцията получи високи оценки от зрители и критици, а номинациите за престижни награди продължават да валят. Автор на книгата, по която е създаден филмът, е британският писател Робърт Харис, а най-новата му книга е "Пропаст" . "..
"Без да се пипат данъци, няма как да се запълни дупката в бюджета. Няма как да се влезе в 3% дефицит, без да се наложат непопулярни мерки "...
Мария Тенева – директор на дирекция ''Сигурност'' в Столична община сподели за БНР: "В момента всички сили на пожарната, на полицията и 3 екипа..
Трябва да си мъж и то издръжлив мъж, условията в тези страни като Йемен не предполагат масирано присъствие на жени , сподели бившият и последен..