Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нюансите на човешката жестокост в „Убийците на цветната луна“

„Убийците на цветната луна“
Снимка: Форум Филм България

Как се задържа вниманието на един зрител за три часа и половина? И то – в киносалона? При толкова много стрийминг платформи – даващи ти възможността да гледаш филми от дома си, пренаситен пазар на изкуство, и при една аудитория, която вече е свикнала сюжетите в киноизкуството да са бързи и лесно смилаеми? Това бяха едни от първите въпроси, които си зададох, след като се запознах с „Убийците на цветната луна“ – новото заглавие от Мартин Скорсезе – може би един от най-великите режисьори на нашето време. 

Историческият уестърн бе отлично приет от критиците, което е очаквано предвид факта, че Скорсезе знае да създаде едно кинопреживяване, което да допадне на наистина запален киноман. 

„Убийците на цветната луна“ е филм с много послания и дълго се чудех кое от тях е най-важното. Защото той ни връща към един период от историята, от който можем да се учим единствено как не бива да се отнасяме един към друг и какво, в никакъв случай, не трябва да повтаряме в бъдещите действия на човечеството. Защото сюжетът ни разказва за индианското племе Осейдж – едни от най-богатите хора в света през 20-те години на миналия век, заради нефтените залежи, открити в земите им в Оклахома. 

Осейджите са представени в началото като дръзки, готови да поемат по стъпките на новия свят, и гордо стъпващи по пътя на равенството с всеки от така наречените „бели“ хора. В същото време обаче – те не забравят традициите си, като продължават да бъдат отдадени на природата и онези нейни елементи, които най-силно почитат и от които приемат своите житейски послания. Богатството и тяхното желание да се интегрират в съвременния свят, не буди само възхищение в чуждите очи. Защото, оказва се, идва време, в което богатото племе не може да се довери дори и на най-приближените си хора. 

Племето Осейдж е задължавано да има „бели пазители“, които да съблюдават и регулират парите им и начина, по който те разполагат с тях. 

В този контекст се запознаваме и с главните ни герои. Симпатичният лентяй Ърнест Бъркхарт се завръща, след Първата световна война, в имението на чичо си Уилям Хейл, който живее на територията на племето Осейдж. Той е техен приятел, спечелил си уважението им чрез привидна лоялност, научаване на езика и традициите им. Той подхвърля, съвсем случайно на Ърнест, идеята да обърне внимание на Моли Кайл – горда индианка, чието семейство разполага със завиден процент права върху нефтените залежи в местността. Двамата се женят и уж успяват да постигнат своето семейно щастие, въпреки различията в културите си. Спокойният им живот обаче е разкъсан на парчета, след като поредица от убийства, подобно на чумна епидемия, се спуска над племето Осейдж, а мотивацията зад тях е човешката алчност и завист – пороци, които са твърде актуални и днес.

„Убийците на цветната луна“

Мартин Скорсезе добре мотивира времетраенето на своя филм. Защото в „Убийците на цветната луна“ няма нито един излишен кадър. Всеки момент във филма е някакъв символ. Сценарият, по който Скорсезе работи с Ерик Рот – друг именит холивудски автор, написал сценариите на „Дюн“ и „Форест Гъмп“, разказва болезнено своята история на провалена човечност и безсилие пред злото. Докато гледаш филма се надяваш, че на финала, това ще е просто изкуство – измислен сюжет. 

Той обаче е по истинска история, разказана подробно и в книгата, позната като „Убийците от Оклахома“ с автор Дейвид Гран. Новият филм на Скорсезе ни припомня на какво е способно човечеството и накъде би тръгнало, ако не помни своята история. Това е шестият филм, в който Леонардо ди Каприо работи със Скорсезе. 10-тият, в който Робърт де Ниро си партнира с режисьора на „Шофьор на такси“. Леонардо успява да улови есенцията на простоватия Ърнест, както и да предаде емоцията му, когато героят ми осъзнава за какво и как е бил използван. Едва ли някой се съмнява, че Робърт де Ниро също ще е блестящ в новия филм.

Неговият персонаж успява да изиграе картите си по най-добрия начин. Поне до момента, в който вече връщане назад просто няма. В ролята на Моли обаче, виждаме звезда, която трябва да изгрее в най-високите нива на седмото изкуство. Актрисата Лили Гладстоун е индианка, израснала в резервата „Блекфийт“. Макар и да признава, че кариерата й не е вървяла кой знае колко до 35-тата й година, този филм е доказателство, че дори сред най-добрите Лили може да стои достойно. В погледа й е закодирана болката на нейните предци – прогонени от земите им, убивани и ограбвани.

Случилото се с племето Осейдж не е единичен случай. Из цялата човешка история срещаме следите на човешката жестокост. Но ако посланието на „Убийците на цветната луна“ може да се обобщи, то би било, поне според мен – следното - все още не сме се научили да разпознаваме злото, дори и като качество у самите нас. Това едва ли ще се случи след филм, пък бил той и над 3 часа. Но да помислим върху темите на подобно произведение, след като го гледаме – това е добро начало по пътя към едно по-хубаво бъдеще.

„Убийците на цветната луна“


Слушайте  „Убийците на цветната луна“ в рубриката на ''Понеделник вечер'' - ''КиноРадио''.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мишер Руева и Симеон Воев по пътя в син ретро автомобил за видеото към общата им песен "След себе си"

"Не знаех доста неща за Димитър Воев, но след като гледах филма "Воев", вече съм убедена в неговия гений!", разказва Мишер Руева за  вдъхновението и идеята на  песента "След себе си", която заедно със Симеон Воев и Цветелина Цветкова създават още преди две години.  "За да се обадя на Мони Воев, се появи първо смелостта. За мое  голямо учудване и..

публикувано на 24.11.25 в 13:14

Литературно четене на жп гарата в София

Литературно четене, посветено на железопътния превоз, ще се проведе на 25 ноември в подлеза на Централна гара в София.  Вяра Момчева и Бояна Войнова са в основата на новосъздадения творчески колектив „ВЪЗЕЛ“.  Макар и млади, двете вече имат ясна визия за ролята на изкуството в обществото.  Бояна Войнова е завършила дизайн в Нидерландия, а Вяра..

публикувано на 23.11.25 в 06:25

Фолклорният танцов ансамбъл "Магия" от Ловеч чества 10-годишнината си

Спектакълът "Съкровището" на фолклорен танцов ансамбъл "Магия" ще бъде представен в салона на Ловчанското читалище "Наука" на 25 и 26 ноември от 18:00 ч., съобщи художественият ръководител на ансамбъла Маргарита Атанасова. По-голямата част от композициите, които публиката ще види, са изцяло нови, авторски и представяни за първи път...

публикувано на 22.11.25 в 05:35

Българска творба с премиера на фестивала за нова музика в Есен

Фестивалът за съвременна музика NOW! в град Есен, Германия, се проведе за 15-и пореден път от 25 октомври до 9 ноември. Той се организира от Есенската филхармония в партньорство с Университета за изкуства Фолкванг, Държавния съвет за музика на областта Северен Рейн-Вестфалия и Дружеството за нова музика - Рур. Фокусът през 2025 г. беше върху..

публикувано на 21.11.25 в 14:17

Камерен оркестър "Орфей" - Перник отпразнува юбилей

С юбилеен концерт под наслов „Традицията е жива” камерният оркестър „Орфей” към Двореца на културата в Перник отбеляза 50-годишнината от създаването си.  Солисти в концерта бяха цигуларите Ангел Станков и Лиляна Якимова-Димитрова. По повод юбилея Съюзът на българските музикални и танцови дейци отличи оркестъра със „Златна лира”, а неговия диригент -..

публикувано на 20.11.25 в 17:55

Спомен за диригента Иван Вульпе

В рубриката "Помните ли..." на предаването за класическа музика "Алегро виваче" по "Хоризонт" разказваме за делото на проф. Иван Вульпе - диригент и педагог, свързал името си с няколко оркестъра в България, най-вече с тези в Бургас и Шумен. На 7 ноември се навършиха 95 г. от рождението му. Иван Вулпе е наследник на големи фигури в историята..

публикувано на 20.11.25 в 17:30
Детският хор на БНР и Радиосимфониците с диригент Константин Илиевски

Детският хор и Симфоничният оркестър на БНР празнуват заедно

На 21 ноември от 19 часа в Софийската опера и балет е поредният концерт от сезона на Симфоничния оркестър на БНР с главен диригент Константин Илиевски. Това събитие ще бъде по-различно и емоционално, защото с него ще бъде отбелязана 65-годишнината от създаването на Детския радиохор – рожба на незабравимия акад. Христо Недялков.  Това ще бъде..

публикувано на 19.11.25 в 14:30