Кипърците обичат да се веселят, включително на многолюдни семейни събирания с характерните местни традиции и обичаи.
Празниците на Средиземноморския остров продължават 12 дни - от 25 декември до 6 януари, т.е. от Коледа до Богоявление, който е официален неработен ден в страната. Много частни фирми прекратяват работата в този период, а живеещите в градовете масово се изнасят във ваканционните си къщи в провинцията или пътуват в чужбина.
По традиция кипърците празнуват Нова година у дома с цялото семейство в разширен състав. Посрещането й в ресторанти и заведения за развлечения не е много популярно, въпреки богатия избор за празнична обстановка и програма, който те предлагат.
Самата Новогодишна нощ в Кипър не е много пищна. Телевизиите излъчват забавни програми и концерти, които не се прекъсват с официалности за обявяването на Новата година. Няма поздравление от държавния глава. Събралите се да празнуват обикновено сами отброяват последните секунди на старата година – от 10 до 0.
Мнозина кипърци дори не изчакват часовникът да удари полунощ и си лягат, за да са в готовност за следващия ден – 1 януари, когато е истинското голямо Новогодишно празненство в Кипър.
За кипърската кулинарна традиция тържественият многочислен семеен обяд на 1 януари е "закон". Няма кипърски дом, в който на този ден да не се прави традиционната местна сувла – кипърското барбекю или скара. Това е любимата храна на кипърците – най-типичният мирис на празниците на острова.
Парчета агнешко или свинско месо на шишове се пекат на въглища, като специално устройство осигурява равномерното им въртене. Тази иновация дава възможност за приготовление на празничната храна без да нарушава прословутото кипърско спокойствие. Сувлата е ангажимент на мъжете в семейството и с въртящия се механизъм те могат да седят и да наблюдават печенето, без да си дават много труд.
Сарми, печени картофи, макарони на фурна, салати допълват менюто на празничната трапеза. Задължителни са и типичните кипърски сладки – меломакарона и курабии. Кипърците предпочитат да полеят празника с вино и зивания – местната ракия от планината.
Един от най-важните и интересни моменти в кипърската Новогодишна традиция е празничната Василопита. Това е вид кейк, в който е скрита паричката за късмет, щастие и благополучие през новата година.Сладкарското изделие е с аромат на портокал, мастиха, канела, ядки, сушени плодове и други вкусни съставки. Обикновено се покрива с бяла глазура или пудра захар,имитиращи навалял сняг, а отгоре с белени бадеми, зърна от нар или други плодове се изписва числото на новата година.
Василопитата се разрязва на 1 януари от най-възрастния присъстващ, обикновено това е главата на семейството и домакин на празненството, като преди това той я прекръства 3 пъти. Първото парче се оставя за Иисус Христос, а следващите се раздават на всички, започвайки от най-възрастния към най-малките, децата.
На 1 януари в Кипър по традиция се разменят и празничните подаръци. На децата на острова ги носи Агиос Василис – Свети Василий.
На този ден обикновено кръстниците посещават семействата на своите кръщелници, като затрупват децата с куп подаръци, често дават и пари.
По време на всеки от 12-те дни от Коледа до Богоявление къщите в Кипър се благославят със светена вода като една от защитите срещу нежеланите „гости“ на празниците – каликандзарите. Според фолклорната традиция това са пакостливи, зловредни малки духчета – Коледни тролове, които в този период излизат изпод земята и правят поразии. Те могат да угасят огъня в камината, да развалят храната или да вкиснат млякото.
За да ги прогонят, стопанките правят лукумади - малки пържени топки, понички, напоени с меден или захарен сироп, които хвърлят по покривите на къщите. Смята се, че каликандзарите ще си отидат, след като им се наситят.Последното раздаване на лукумади за прогонване на пакостниците е на Богоявление.
В много села и райони в Кипър хората продължават и други стари новогодишни ритуали. На първия ден от новата година, например, трябва да се извърши "подновяване на водите", като всички кани за вода в къщата се изпразват и пълнят отново с вода от Агиос Василис.
Запазен е и обичаят за гадаене за любов на маслинови клонки. Те се хвърлят в запалената камина и, ако пукат и подскачат в огъня, това означава, че този, който ги е хвърлил, е обичан от любимия си човек.Подробности може да чуете в звуковия файл.
Най-голяма полза от влизането на Хърватия в еврозоната имат големите фирми, които имат внос и износ . За тях беше много положителна крачка, защото се избягват много технически проблеми при вноса и износа. Това коментира пред БНР журналистът Диана Гласнова - българка, която от години живее в Хърватия, също е и кореспондент на БТА. За..
Бела Бенова е фотограф и пътешественик по морските фарове на Европа. Автор на книгата "По пътя на пулсиращата светлина". Няколко изложби по темата. "Връщаме лентата" точно 18 години назад, когато Бела поема на първото си пътешествие, следвайки пулсиращата светлина на българските черноморски фарове, а светлината бързо я повежда към съседна..
УНСС набира стажанти за програма "Езиков приятел" в подкрепа на деца мигранти. Стажантска програма "Езиков приятел" е насочена към студенти, които желаят да допринесат за социалната интеграция и успешното развитие на деца мигранти в България. Инициативата се реализира в рамките на проекта Language Buddy. Програмата търси мотивирани и..
София заема последното, 36-о място в международна класация на мрежата "Чисти градове" за безопасно придвижване на деца и подрастващи. Оценката ни е три пъти по-ниска дори от предпоследния в подреждането . В класацията участват големи градове и столици на държави от ЕС. Проучването "Улици за децата, градове за всички" анализира..
Александруполис е най-големиятград в Западна Тракия с най-голямото пристанище в региона . Градът, разположен недалеч от българската граница, предлага съчетание от крайбрежна атмосфера, достъпни цени и богати възможности за активен отдих и забавления, посочи за "Пътувай с "Хоризонт" Петрос Кириакидис – заместник-председател на туристическия сектор в..
Германия е най-добрата културна дестинация за туристите в Европа по данни на Световната организация по туризъ м. За българските туристи тя се нарежда на трето място след Гърция и Турция. Какво поддържа интереса на българските туристи към Германия и какво предстои през тази година? За това разказа в "Пътувай с "Хоризонт" Кристиян Салай –..
Какви са основните жалби на потребителите, как се извършват проверките, и какви реални санкции могат да понесат туроператори, които работят "на тъмно", посочи за БНР Игнат Арсенов, директор на дирекция "Контрол на пазара" в КЗП . Колко често се получават сигнали и жалби , свързани с туристически услуги и какви са тенденциите в броя им в последните..
"Вижте кой предложи създаването на държавни магазини?! Тази политическа структура, която господин Пеевски представлява и управлява, перфектно се..
Когато лекуваш един пациент, това е цяла вселена , каза в интервю за БНР проф. Асена Сербезова, бивш министър на здравеопазването, бивш изпълнителен..
По данни на Националния статистически институт от 2020 година насам има значително трайно покачване на броя на българите, които се прибират да живеят..