Журналистиката и писането стават част от живота на Егил Бяртнасон още в детските му години. Тогава, той работи наравно с възрастните, научавайки повече за своя народ и история…
"Израснах в единствения значим град в Исландия, при който няма излаз на море. Всички останали градове в страната ни са създадени така, че да посрещат идващи кораби. Аз имах късмета или нещастието, зависи как погледнеш на това, да работя наравно с родителите си още от малък. Семейството ми притежаваше местния вестник. Аз съм репортер от първия си работен ден. Това звучи като експлоатация на детски труд, много разпространено е в Исландия. Сега сериозно. Работил съм и в местната книжарница. Там продавахме както нови книги, така и по-стари. Тази работа ме научи на много. Не само за книгите, но и за моята страна. Научаваш например колко много хора в Исландия всъщност са написали книга. Понякога получавах заявка за заглавие, написано преди 30 години. Ровех из рафтовете в книжарницата, а когато го намирах и виждах снимката на автора осъзнавах, че този човек ми е познат. Оказваше се, например, продавачът в местния магазин за обувки, който в един период на живота си е публикувал своя книга. Това е част от нашата култура. Всеки се чувства достатъчно силен, за да напише книга."
В кой момент обаче Егил Бяртнасон решава да посвети книга точно на Исландия?
"Най-важният момент за мен бе, когато завърших образованието си в САЩ. Там трябваше да взема решение. Открих, че има много чуждестранни истории и продукции, които се тиражираха в международните медии за Исландия. Бяха пълни с клишета и лъжи. Помислих си – ако някой оформи различна история за международния читател, сигурен съм, че ще има заинтригувани редактори. Защото международните медии трябва да провокират състезание между добри истории. Няма значение дали става въпрос за България или Исландия. Когато започне да пише книга, авторът често е твърде самоуверен. В моя случай - казвах си, че с лекота ще я завърша. Вярваш в идеята й, иначе изобщо няма да започнеш да пишеш. Работейки в книжарница, вече знаех, че няма достъпни книги, посветени на историята на Исландия. Страната ни е създадена от моряци, които са били достатъчно луди, за да тръгнат с кораб от Северна Европа, преди създаването на компаса и да се установят на празна земя. Цялата тази история е много подходяща за книга, защото можеш да започнеш със страница първа, ден първи. И да я завършиш със сегашно време. Исках да направя това – да обединя всички тези 2000 години в книга. Както обаче можеш да си представиш – съжалих за това си решение. Защото е свързано с много проучвания и чернови."
Тези проучвания го отвеждат до интересни факти, с които Егил преоткрива своята история…
"Това, което ме изненада е колко ужасен е бил животът на исландците през повечето ни история. В миналото сме били най-бедната държава в Европа. Хората са живеели в къщи, направени от природни материали. Дървета, кал, трева… Населението упорито е наброявало под 50 000 души през векове. Животът им е вървял добре и в един момент избухва голям вулкан, който елиминира четвърт от хората. Тези шокиращи събития понякога карат читателя да се замисли защо те са останали на острова? Можели са просто да избягат от там и така историята на Исландия да приключи. Само преди девет поколения народът ни е бил изправен пред глад, също погубил голяма част от хората ни. Това са неща, за които не се бях замислял като исландец. Защото днес сме изключително богати, заради природните ни ресурси."
И стигаме до най-важният въпрос – защо е важно да знаем историята си?
"За Исландия е много важно да се разпознае онова, което ни е създало като нация. Нашата история е създадена от ранните исландци, но не тези, които първи са се установили на острова. Хората, дошли няколко поколения след това пишат историите на ранните заселници. Те са писали на стария нордически език – днес, това е исландският. Ние, исландците, все още четем сагите – поредица от 36 книги. Те са запазени и можем да ги четем все още, да се вдъхновяваме и пазим езика ни. Националното обединение е важно на много нива. За доверието и удовлетворението. Хората са по-щастливи, когато са част от общност. Няма как да оценят страната си, без да знаят нейната история, разказа за "Понеделник вечер" Егил Бяртнасон.
14 линейки пристигнаха днес в Лвов . Крайната им цел е фронтът в Източна Украйна. Тръгнаха преди една седмица от Мюнхен. Разстоянието е около 1200 километра . Преходът отне седем дни, защото в него участваха и около 70 любители колоезначи в етапи от по 200 километра на ден . Това са сухите факти около една от многобройните доброволчески..
Домашна атмосфера, в която бебетата получават грижа, а техните родители – спокойствие и увереност, че ще се справят. Това усещане дава пространство на осмия етаж на болницата Майчин дом , което се нарича сектор за кенгуру грижа . То е съвсем ново и първото в България. Идеята е майките и бащите на недоносени бебета да ги прегръщат, колкото време..
Пекинският университет за чужди езици е люлката на българистиката в Китай . Специалността е създадена през 1961 година , а през изминалата академична година университетът обучава 40 студенти в бакалавърската степен и четирима магистри , изучаващи български език и култура . В последната петилетка Пекинският университет за чужди езици..
Национален туристически фестивал ще се проведе на Мальовица . Второто му издание е част и от честванията за 130 години Организирано туристическо движение в България . Второ издание на Националния туристически фестивал подготвя БТС от 11 до 13 юли "До момента имаме записани над 1000 човека , но очакваме да дойдат и такива, които идват в..
"За мен днешното гласуване на ПП изглежда леко наивно , защото до ареста на варненския кмет нямаше такива сигнали, които да водят до мисълта, че ще гласуват заедно с "Величие" и с "Възраждане". Това заяви пред БНР Арман Бабикян от движение "Ние идваме": "При липса на сериозна политическа аргументация по същността на вота, това по-скоро прилича..
"Събудих се с мисълта "Честит Евровден", така го усетих и много се вълнувах за това, което се случи вчера, защото знаем колко са усилията през годините на десетки различни организации и хора". Това отбеляза пред БНР Деян Василев , управител на Moitepari.bg: "Представих си Васил Левски с неговата мисъл, че можем да бъдем равни на всички..
"Ще се опитаме предварително да направим някакъв доклад или форма на доклад - страничка с няколко основни предложения, преди започването на бюджетния цикъл и приемането на бюджета. Ние нямаме право да го правим от гледна точка, че това е право на правителството и политиците, които управляват". Това обясни пред БНР Любомир Дацов , икономист, член на..
Инспектор на Симфоничния оркестър в Бостън, преди години, е оценил музиката на Петър Дънов като цитирам - "Божествена" . "Имаме много такива случаи..
Трябва да се обединят всички усилия, за да може да се стигне до позитивен резултат. Не е въпросът да се повтарят вотове на недоверие всяка седмица с..
Имаме 88 дома за възрастни хора, които са държавни и са предоставени на общините. В момента извършваме ремонт навсякъде с 383 млн. лв. по ПВУ...
Разкъсана облачност
Ясно