Журналистиката и писането стават част от живота на Егил Бяртнасон още в детските му години. Тогава, той работи наравно с възрастните, научавайки повече за своя народ и история…
"Израснах в единствения значим град в Исландия, при който няма излаз на море. Всички останали градове в страната ни са създадени така, че да посрещат идващи кораби. Аз имах късмета или нещастието, зависи как погледнеш на това, да работя наравно с родителите си още от малък. Семейството ми притежаваше местния вестник. Аз съм репортер от първия си работен ден. Това звучи като експлоатация на детски труд, много разпространено е в Исландия. Сега сериозно. Работил съм и в местната книжарница. Там продавахме както нови книги, така и по-стари. Тази работа ме научи на много. Не само за книгите, но и за моята страна. Научаваш например колко много хора в Исландия всъщност са написали книга. Понякога получавах заявка за заглавие, написано преди 30 години. Ровех из рафтовете в книжарницата, а когато го намирах и виждах снимката на автора осъзнавах, че този човек ми е познат. Оказваше се, например, продавачът в местния магазин за обувки, който в един период на живота си е публикувал своя книга. Това е част от нашата култура. Всеки се чувства достатъчно силен, за да напише книга."
В кой момент обаче Егил Бяртнасон решава да посвети книга точно на Исландия?
"Най-важният момент за мен бе, когато завърших образованието си в САЩ. Там трябваше да взема решение. Открих, че има много чуждестранни истории и продукции, които се тиражираха в международните медии за Исландия. Бяха пълни с клишета и лъжи. Помислих си – ако някой оформи различна история за международния читател, сигурен съм, че ще има заинтригувани редактори. Защото международните медии трябва да провокират състезание между добри истории. Няма значение дали става въпрос за България или Исландия. Когато започне да пише книга, авторът често е твърде самоуверен. В моя случай - казвах си, че с лекота ще я завърша. Вярваш в идеята й, иначе изобщо няма да започнеш да пишеш. Работейки в книжарница, вече знаех, че няма достъпни книги, посветени на историята на Исландия. Страната ни е създадена от моряци, които са били достатъчно луди, за да тръгнат с кораб от Северна Европа, преди създаването на компаса и да се установят на празна земя. Цялата тази история е много подходяща за книга, защото можеш да започнеш със страница първа, ден първи. И да я завършиш със сегашно време. Исках да направя това – да обединя всички тези 2000 години в книга. Както обаче можеш да си представиш – съжалих за това си решение. Защото е свързано с много проучвания и чернови."
Тези проучвания го отвеждат до интересни факти, с които Егил преоткрива своята история…
"Това, което ме изненада е колко ужасен е бил животът на исландците през повечето ни история. В миналото сме били най-бедната държава в Европа. Хората са живеели в къщи, направени от природни материали. Дървета, кал, трева… Населението упорито е наброявало под 50 000 души през векове. Животът им е вървял добре и в един момент избухва голям вулкан, който елиминира четвърт от хората. Тези шокиращи събития понякога карат читателя да се замисли защо те са останали на острова? Можели са просто да избягат от там и така историята на Исландия да приключи. Само преди девет поколения народът ни е бил изправен пред глад, също погубил голяма част от хората ни. Това са неща, за които не се бях замислял като исландец. Защото днес сме изключително богати, заради природните ни ресурси."
И стигаме до най-важният въпрос – защо е важно да знаем историята си?
"За Исландия е много важно да се разпознае онова, което ни е създало като нация. Нашата история е създадена от ранните исландци, но не тези, които първи са се установили на острова. Хората, дошли няколко поколения след това пишат историите на ранните заселници. Те са писали на стария нордически език – днес, това е исландският. Ние, исландците, все още четем сагите – поредица от 36 книги. Те са запазени и можем да ги четем все още, да се вдъхновяваме и пазим езика ни. Националното обединение е важно на много нива. За доверието и удовлетворението. Хората са по-щастливи, когато са част от общност. Няма как да оценят страната си, без да знаят нейната история, разказа за "Понеделник вечер" Егил Бяртнасон.
С наближаването на летния туристически сезон темата за глада за кадри за сезонна заетост отново е актуална. За поредна година в Добрич се проведе трудова борса с такава насоченост, която предоставя възможност търсещи работа да се срещнат с работодатели - хотелиери, ресторантьори, концесионери на плажни ивици и др. Могат ли всички..
Столична библиотека и фондация „Глобални библиотеки – България“ организираха представяне с фокус – ролята на библиотеките в изпълнението на Стратегията за цифрова трансформация на България (2020 – 2030). Участие в събитието взеха представители на ключови за изпълнението на стратегията министерствата, както и на Столичната община. Събитието е..
Когато източният вятър премине през ума и сърцето, той носи със себе си не само думи, но и цяла вселена от значения . Какво означава един поздрав в Корея? Не е просто "Здравейте", а поклон, жест на уважение , хилядолетна традиция, предавана през поколения. Какво значи да изучаваш Кореистика? Не е просто запаметяване на йероглифи и..
В частно училище в периферията на София – в Иваняне, беше открит кабинет по изкуствен интелект. Най–доброто обяснение защо в едно училище трябва да има стая за изкуствен интелект го дават учениците. Виктор, който е петокласник и по-големите му съученици Зулфие и Васил посочват, че така или иначе децата го използват в учебния процес ...
От фондация "Искам бебе“ настояват за промяна в правилата за работа на Центъра за асистирана репродукция и за финансиране от държавата да бъдат включени и пациентите, които имат нужда от донорски генегичен материал . Това заяви председателят на фондацията Мария Янева. Тя поясни, че в началото на седмицата исканите промени са внесени и обсъдени в..
Държавата започна ремонти на домовете за стари хора. Модернизацията се прави с финансиране от Плана за възстановяване и устойчивост. Един от домовете, в които ще бъдат подобрени условията за възрастните хора, е в павликенското село Караисен. Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов даде началото на ремонта на този дом тази..
Българският енергиен и минен форум (БЕМФ), съвместно с "Клуб Сенатор", организира професионална дискусия на тема "Аргументи - "За" и "Против" добива на шистов газ в България". Участниците в дискусията излязоха с Отворено писмо. В него се посочва: Над 13 години на територията на Република България и българската акватория на..
Това е един своеобразен данък, който хегемонът налага на света. Така п роф. Иво Христов, социолог и преподавател в Пловдивския университет, коментира..
Недостигът на медицински сестри у нас засяга цялата здравна система. Липсват около 30 000 медицински сестри . Това заяви пред БНР доц. Камелия..
"Очаква се новозеландско, дълбоко замразено агнешко, което вече е влязло в България. Вече е в пещерата на Али Баба, започват да го разфасоват ...