Спомен за балетния режисьор Богдан Ковачев

На 18 август се навършват 100 години от рождението на една забележителна личност на българското балетно изкуство - Богдан Ковачев - балетист, хореограф, режисьор. 

Той създаде ярка авторска хореография - балети, танцови сцени в опери, оперети, мюзикъли, концертни миниатюри на сцените на Софийската и Пловдивската опера, на Държавния музикален театър “Стефан Македонски“, както и в чужбина - творби, които предизвикваха сензации с новаторските си идеи през 60-те и 70-те години на отминалия век. Но днес дали се помнят? Дали има нещо запазено от тези спектакли? Въпроси, на които няма отговор - и те не касаят само творчеството на Богдан Ковачев.

И биографията на Ковачев ни кара да се замислим и да му се възхитим. Роден е в Пловдив през 1924 г. Баща му е музикант, майка му - танцьорка и певица, а децата в семейството са пет. Живеят мизерно. От малък Богдан полага усилия да помага на семейния бюджет. Обича да танцува, но за първи път в живота си вижда балет на 22 години - спектакъл на Софийската опера на „Бахчисарайски фонтан“ от Асафиев. Остава потресен от видяното и решава да стане балетист. Учи пет месеца в балетната школа при Софийската опера. Негова педагожка е Вера Александрова и още там се сблъсква с човешката завист - веднаги му подмятат, че той е твърде нисък, за да стане балетист, че си губи времето. 

Ковачев се явява на конкурс за танцьор в Държавния музикален театър и е приет в трупата. За бързото израстване му помага известната балерина Фео Мустакова. По-късно тя споделя: “Богдан Ковачев беше танцьор от голяма класа. В своята сравнително кратка кариера той успя да изиграе няколко шедьовра, с които остави незабравим спомен за своя талант, за творчеството си и за самия себе си.“ Ковачев става солист на трупата, играе централни роли в балетите “Шурале“ от Ярулин, “Дяволиите на Алдар“ от Корчмарьов и др. 

Изпратен е на кратка специализация в Москва и Ленинград. Завръща се вдъхновен от новите насоки в балета, а в София научава, че е уволнен и за 24 часа трябва да напусне София - не отговаря на "нормите за висок комунистически морал". Заминава за Пловдив и благодарение на куража на директора на Пловиската опера Крушовенски е назначен за хореограф в театъра. Още първата постановка му носи успех - “Бахчисарайски фонтан“, а втората е сензация - “Дафнис и Хлое“ от Равел - един напълно новаторски спектакъл.

През 1964 е поканен в Софийската опера да постави отново „Дафнис и Хлое“ и той прави нова хореография. Когато вижда спектакъла, видният английски критик и теоретик Арнолд Хаскел отбелязва: “Работата на балетмайстора Богдан Ковачев заслужава най-висока оценка. Той е хореограф, който твори с изключително чувство за стил, художествена мярка и артистичен вкус. “Дафнис и Хлое“ е представление от много голям мащаб.“ 

И отново Ковачев работи в София - поставя в Операта и в Музикалния театър. Ярка и запомняща се е работата му в балета “Панаир в София“ на Жул Леви - Ковачев е автор и на либретото. 

В последните години на живота си той се насочва към българското балетно творчество - поставя „Сребърните пантофки“ на Парашкев Хаджиев, “Хайдушка песен“ от Александър Райчев и последната му работа - „Изворът на Белоногата“ също от Райчев. Изявява се като режисьор - поставя в Музикалния театър “Българи от старо време“, “Цигански барон“ и “Царицата на чардаша“. И когато най-после през 1978 г. му предлагат поста главен балетмайстор на Софийската опера, на първото заседание на художествения съвет на театъра той получава инфаркт и умира - на 7 ноември, само на 54 години.

В интервю, което се пази в Златния фонд на БНР, оперетната артистка Мариана Коцева разказва спомени за Богдан Ковачев и за негови постановки. Чуйте в звуковия файл.