Имен ден празнуват всички, чието име значи "войн". Честити да са!

На 28 март църквата почита паметта на свети Боян - Енравота и на преподобните Иларион и Стефан Изповедник.

Имен ден имат Боян, Албена, Бояна, Боянка, Бойко, Бойка и всички, чието име означава "войн".

Свети Боян, наричан Енравота, бил син на българския хан Омуртаг. Тогава българите били още езичници. Макар и първороден, Енравота бил лишен от власт заради интереса си към християнството, понеже тази вяра била свързвана с постоянните врагове - ромеите.

Според житието на свети Боян, хан Крум (803 -814 г.), при едно от многото свои нашествия във Византия взел в плен учения византиец Кинам. Наследникът на хан Крум, хан Омуртаг (816–831 г.), забелязал христианизаторското влияние на Кинам върху ханските синове и опитал да го застави да вземе участие в една идоложертвена трапеза. Кинам отказал и бил хвърлен в затвора за дълги години. Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му син Маламир (831- 836 г.), по молбата на своя по-голям брат, княз Енравота, той извел Кинам от затвора и го подарил на брат си като роб. Обаче скоро княз Енравота тайно приел християнско кръщение под името Боян (Войн).

Маламир опитал да застави брат си да се откаже от "чуждия Бог", но князът отказал. Маламир произнесъл над него смъртна присъда.

Според архиепископ Теофилакт Български (Охридски) преди смъртта си мъченикът предсказал покръстването на българския народ с вдъхновена пророческа реч:

"Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували. Но и ти самият – обръща се към брат си Маламир – подир няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква полза от своята жестокост"!

След това Христовият мъченик преклонил глава под меча и приел мъченически венец около 833 година. Скоро умрял и Маламир и понеже нямал наследник, наследил го Пресиян (836–852 г.), син на княз Звиница, вторият му по-голям брат. Синът и наследник на Пресиян - Борис (852–889 г.), приел християнството (856 г.) с името Михаил и покръстил целия български народ.

Преподобният Иларион Нови живял в осми век, по времето на византийските императори иконоборци Лъв Исавър и на сина му Константин Копроним. Той приел монашество още на младини и постигнал големи духовни висоти, получил и благодат да върши чудеса. Понеже преподобният Иларион почитал иконите и проповядвал иконопочитание, иконоборци подпалили манастира му на малоазийския бряг на Дарданелите, а монасите били измъчвани и прогонени. Самият той бил пратен на заточение, където умрял като изповедник на православната вяра.

Преподобният Стефан Изповедник живял в края на осми и началото на девети век по времето на императора иконоборец Лъв Арменец. От младини приел монашеството и се отдал на строг постнически живот. Украсен с всички монашески добродетели, той имал богат духовен живот. Но за неотстъпната му привързаност към иконопочитанието преподобният Стефан бил измъчван дълго време в тъмница, а сетне бил пратен на заточение, където сред страдания и болести предал душата си на Бог.