Фискалният съвет: Минималните валутни резерви в БНБ ще намалеят с влизането в еврозоната

Инфлацията няма пряка корелация с въвеждането на еврото. Това се посочва в анализ на проф. д-р Богомил Манов, член на Фискалния съвет, на тема "Въвеждане на еврото в България".  

Според него високата инфлация през последните години се дължи на основно външни фактори - енергийна криза, война, глобална пандемия и нарушени транспортни доставки. 

Очакванията са самото въвеждане на еврото да има минимален ефект върху повишаването на цените. 

• Светослав Бенчев: Смяната на лева с евро няма да доведе до поскъпване на горивата

Опитът от Хърватия показва, че се създава „определена психоза“ преди самото влизане и в първите месеци след преминаването към еврото, коментира проф. Богомил Манов в анализа си и припомня, че Хърватия е последната присъединила се към момента държава към еврозоната, в която според Евростат инфлацията за януари 2023 г. се е увеличила с 0,2%.

Ефектът от преминаването към еврото в общия размер на инфлацията в Словения е 0,3, в Словакия – 0,15, в Естония – 0,3, в Латвия – 0,2, а в Литва – 0,11 процентни пункта.

Освободеният ресурс от задължителните резерви на банките ще направи кредитирането по-евтино, смята проф. Манов. Спестяват се транзакционни разходи, а достъпът до свеж финансов ресурс става по-широк. Очаква се инвестиционната среда да се подобри.

"Самото евро не ни прави по-богати, а ни предоставя възможност да станем по-богати. Прави ни по-стабилни. Може да се каже, че България ще стане още един осезаем символ на европейската идентичност", пише анализаторът и припомня, че валутният борд ограничава монетарната политика на страната, докато с влизането в еврозоната България ще е на масата за вземане на решения – т.е. ще е част от общата суверена парична политика на еврозоната.