26 януари
Емблематични радиозаглавия
Отново звучат популярни радиогласове, музикални сигнали на предавания, превърнали се в знакови за своето време. По тях сравняваме как се е променяла с годините радиореалността - нейните „герои”, теми, сюжети, език и начин на общуване - в студиото, и със слушателите. Сравняваме как се развиват радиопрограмите през годините. Проследяваме как се стига до днешния облик и звучене на двете 24-часови програми „Христо Ботев” и „Хоризонт”.
Избираме емблематично предаване и от все още новото Радио София. Пробягваме и през предишни юбилеи, годишнини и празници на Радиото, споделени в ефира със слушателите.
На бърз ход превъртаме ленти, запазили в „Златния фонд” спомени от различни „радио-епохи” в 75-годишната история на „Старата къща”.
Предаването е още една възможност и за слушателите от различни поколения да се върнат към своите спомени за Радиото в техния живот.
19 януари
Българската култура в Радиото: музика и слово
Радиото възниква като културна институция. От времето на създателя си, Сирак Скитник, е духовното средище на творците на българската музика и слово. Много са премиерите, състояли се тъкмо в ефира. Радиото има дарбата да привлича, но и да твори, да създава културен продукт. Първите радиосъстави за джаз, народна и класическа музика, първите детски оперети, радиотеатър - това е началото. По онова време е създадена фонотеката и нототеката, съхраняваща партитурите на самите автори. И тогава Радиото е продуцент - поръчва музиката, без - платно, разбира се. Каква по-голяма награда от това, да чуеш творбата си по Радиото!
При всички превратности на времето, моделът, създаден от Сирак Скитник, продължава да се развива. Начело на Радиото отново са елитни имена на националната ни култура - ръководят го и творят. Богомил Райнов пак пише стиховете си, разказва приказки за деца и възрастни. Леда Милева създава най-известната детска песничка.
И тъй като Радиото никога не спира, усещането за време е друго. Не остаряват нито гласовете на Константин Кисимов, Апостол Карамитев, Невена Коканова, Катя Пасакалева. Нито музиката на Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Марин Големинов... Такъв е животът на непреходното. А Радиото е негов храм.
12 януари
От къде „тръгват” гласовете на БНР
Какво се е променило за 75 години развитие? Влизаме в днешните студия на Българското национално радио на известния адрес бул. „Драган Цанков” 4. Отбиваме се в студия, откъдето се излъчват предавания „на живо”, правят се записи и се излъчват концерти. Как съвременните технически възможности (цифрова техника, мобилни връзки, радиоколи) са променили радиопрограмите? Какви спомени са запазени за началото в „Златния фонд” на БНР – за появата на радиото, първото приспособено радиостудио на софийската улица „Московска”, първите говорители и програми.
Разкриваме откъде предава сега кореспондентът на БНР в Брюксел. Припомняме как се появи най-новата РРС, Видин и най-старата РРС, Варна. Отбиваме се и на уеб адреса на БНР.
5 януари
Радиохроника на обществените промени
Каква следа оставя житието на България в паметта на Радиото през 75-годишната му история: представяме значими личности и събития, съхранени като звук в „Златния фонд” – от годините на Втората световна война до приемането на страната ни в Европейския съюз.
Скоростта на говорене или темпът на речта е малко проучен параметър за българския език. Такива изследвания за други езици показват разлики, обусловени от различни лингвистични и екстралингвистични фактори. Очаквано испанците говорят по-бързо от англичаните, жителите на северните американски щати са по-бързореки от южняците и т.н. Отделно има..
От книгата на Бойко Антонов "Емигрантски воли и неволи" научих за неговото приемане за член на племето на маорите Уакатане в Нова Зеландия. Сигурна съм, че този факт събуди и вашето любопитство. От томчето с разкази разбрах също така, че българинът, който от 30 години живее в Съединените щати е член на благотворителната организация "Гмуркане с кауза"..
В началото на 40-те години на миналия век Европа е място на тотална война. Тоталитарните режими на Германия, Италия и СССР господстват над голяма част от континента, а лидерите им са сграбчили абсолютната, неоспорима власт. Култът към личността е на висота, а речта на диктатора е гласът, който събужда народа сутрин и го приспива вечер. Отвъд..
"Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки" – изложба с това мото се откри в Националния етнографски музей на БАН в София. Тя е част от проекта " Политически репресии на жени мюсюлманки по време на комунистическия режим: женски мрежи на съпротива и гражданска реабилитация " , разработен от гражданското сдружение "Балканистичен форум –..
Шведската кралска академия на науките обяви носителите на Нобеловата награда за химия за 2025 година – Сусуму Китагава , Ричард Робсън и Омар М. Яги . Тримата учени са отличени за своите открития в областта на метало-органичните рамки (MOF) – изключително порести атомно-молекулни структури, които приличат на миниатюрни "къщи от молекули"...
Фестивалът на съвременната българска керамика се наложи през последните години като най-голямото и обединяващо събитие, което мотивира художниците..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува д-р Меги Попова – преподавател по философия на политиката и правото в Софийския..
"10 разказа за съвременното изкуство" е цикъл лекции на художника Правдолюб Иванов, който започва на 15 октомври в пространството на "Център 24"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg