Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Радиоенциклопедия „Танцът на иглата”: Сватбеното везмо – врата във времето

| обновено на 13.08.14 в 10:41
Снимка: личен архив на Лиана Узунова
Сватбата – среща на два рода, две генетични конфигурации. Още преди годежа разменят дарове. Изучават чуждите опознавателни знаци. Шевицата отразява преселенията в търсене на поминък или стремеж за физическо оцеляване: от Македония, Тракия, Добруджа…, от планината към равнината или обратно.
Ако преди сватбата двата рода са живели на различни „времеви” скорости, занапред ще трябва да „изравнят” унаследения опит и традициите, които хармонично ще намерят после място във везмото на новото семейство. В него всеки от младоженците влиза със своята фамилна памет.
Девойката е хващала иглата от много ранна възраст, за да готви бъдещия чеиз.
 Старинната шевица може да направи неповторим един съвременен официален дамски тоалет, с него девойката първо е била на абитуриентския си бал, а после го облича на своята сватба. Ветрилообразните ръкави са „подвижни”. При откопчаване, дрехата се превръща в блузон с делови къс ръкав. В същия стил е изработен целият празничен костюм: освен блузона, има пола и панталон, които могат да се комбинират съобразно случая. Дизайнът и везмото са дело на пловдивски майстори на народни занаяти. В бродерията те вплитат характерните орнаменти от етнографските региони на двамата младоженци.
Има ли специфика в шевиците, предназначени за различните участници в сватбата: родители, кумове, родственици? Какъв е символният език в бродерията на ивичестата кърпа ръченик?
А дали ще открием сходство в цветовете върху сватбеното везмо на българската булка и сватбеното кимоно на японката? И как да си обясним еднаквите послания, скрити в единствения извезан вътрешен ъгъл на нашата носия и в единствения вътрешен ъгъл на женското японско кимоно?

По публикацията работи: Петра Талева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Наталия Ромалийска

Таврийската българка Наталия Ромалийска: Виждам си бъдещето тук

Наталия гостува в предаването "За думите" на 29 октомври – Ден на бесарабските българи. Държи в името на празника да се споменават и българите от Таврия (българските преселници от Бесарабия, царска Русия, които след 1856 г. попадат в пределите на Княжество Молдова и след няколко години, принудени от лошото отношение на молдовската власт и подмамени..

публикувано на 30.10.24 в 16:37

Бисерка Йовчева: Медиите да не отразяват моя успех – той не е важен, а успехът на децата!

Каквито и думи да цитирам от разговора ни с д-р Бисерка Йовчева – все ще са подходящи за заглавие. За тези, на които името е познато, но не се сещат откъде, ще напомня. Тя стана известна като "жената, която пусна влака", след като се обади на премиера Дянков, че стотина ученици от Шумен и Търговище мръзнат мокри и гладни на Централната софийска гара...

публикувано на 30.10.24 в 14:30
Д-р Валери Цеков

От иновациите в медицината до изкуствения интелект

Необятна територия за размисъл и коментар, в която предоставихме домакинството на д-р Валери Цеков. На разбираем език поставихме на обсъждане с нашия гост основни сюжети: науката и практиката в помощ на лекарите, новите технологии, иновациите в хирургията, ортопедията и образната диагностика. В последните години нашата медицинска общност по никакъв..

публикувано на 29.10.24 в 17:10
Честване по случай Деня на бесарабските българи в градската градина гр. Одеса, Украйна.

Бесарабските българи в България днес

"Кръвта вода не става" – тази стара мъдрост в различни варианти се среща в устния фолклор на почти всички народи. За нас – българите, тя ще рече, че независимо от причините за преселванията, независимо от разстоянията и континентите, българите си остават българи запазвайки вярата, традициите и обичаите си. В края на 18 век, след войната между..

публикувано на 29.10.24 в 14:37

Антинобеловите награди – когато науката се смее

Наградите "Иг-Нобел" за 34-ти пореден път отличиха най-куриозните и смешни изобретения в света на науката.  Какво научаваме, когато науката се смее? За Антинобеловите награди в "Науката не спи" разказва  Никола Кереков . Едно от големите условия да се класираш за тази награда е изследването ти да има абсолютно легитимна публикация в признато..

публикувано на 29.10.24 в 12:49