Зад витрините на една изложба

публикувано на 14.02.14 в 17:30]

БНР Новини

„Българска археология 2013”

Снимка: БГНЕС

Помните ли стихотворението на нобелистката Вислава Шимборска - „Музей”?

Има съдове - няма апетит
Има пръстени, ала взаимност няма
най-малко от 3 столетия…

Тази изложба е различна, не защото напоследък думата „различна” стана модерна. Седмата Национална изложба „Българска археология 2013” носи особено обаяние. В нея окото не е заслепено толкова от изобилния блясък на златото, което напоследък едва ли не се превръща в мерило за престижно откритие. Ще пропуснем без коментар и вампирите. Тази изложба е стилна! В нея, въпреки огромния диапазон между епохите, има странна вътрешна хармония. Представени са експонати от общо 17 обекта. Хронологията им варира от ранната праистория до Средновековието. Тук са и резултатите от проучванията на пещерите Козарника и Редака, край Белоградчик. Ако поне символично искате да „поскитате” из още интересни места, погледнете към витрините с находки от праисторическите Козарева селищна могила и Юнаците. Разгледайте къснобронзовия некропол на Балей, Видинско. Отбийте се в Античната Аполония, а също и до Емпорион Пистирос край Септември. Късноантична и средновековна крепост има и при Бяла, Варненско. Що иманяри десетилетия безпощадно разравяха и търгуваха с артефакти при Улпия Рациария, при Видин. И още има. Представяте ли си колко съкровища са приютявали недрата на такъв район, който по силата на навика продължаваме да наричаме Североза (па)днала България… А е с толкова богата материална и духовна култура! Римската колония Деултум, Бургаско продължава да подсказва, че все още сме длъжници в знанията си за древните хора. Праисторията и римският период при Нова Надежда - Хасковско, златодобивният рудник от късната бронзова епоха Ада тепе до Крумовград са красноречиви свидетелства, че все още има какво да учим за бита, уменията и мъдрото отношение на предците към заобикалящия ги свят. Имаме възможност да сравняваме. И да се изненадваме: оказва се, човекът някога е обичал да се кичи с украшения също толкова, както го правият днес неговите пра-пра-внуци… Символът за сърце е също толкова еднакво красноречив и разбираем, независимо от бездната на вековете. Не по-малко силно е било желанието на някогашния предтеча да защити дома си, семейството, близките. Не е щадял сили: разкопавал, градил ровове, трупал могили, полагал зидове... Как иначе щяха да оцелеят до наши дни.
...Когато спирате пред витрините, вгледайте те се в откритите предмети. Те са ням свидетел на времето, останало привидно далечно от съвременния ни делник. Артефактите носят полъха на стаената страст и болка, частица надежда и любов… послания, в които, ако се вслушаме, ще ставаме по-добри и по-мъдри.