Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Балканският човек – завещанието на Османската империя

Земите на българите почти пет века са били в състава на Османската империя – период, за който говорим предимно с негативизми, но който, струва ми се, е оставил траен отпечатък върху манталитета, бита и изобщо върху конструкцията на онова, което обикновено наричаме „българин“. В този смисъл, ако отказваме да признаем наследството на империята, отказваме да признаем и необходимостта да се разберем и възприемем в цялата си многопластова сложност. За радост, съвсем скоро на българския книжен пазар се появи една книга от Йордан Велчев, „Балканският човек“, която се опитва да поправи това наше късогледство и да ни върне едно минало, което иначе активно отхвърляме и изтласкваме. В един том от близо 800 страници – и това е само първият, очакват се още два, с една скрупульозна изследователска добросъвестност авторът разглежда всичко онова, което е формирало Балканите и балканците, в частност България и българите. Йордан Велчев ни връща всъщност една наистина забравена и „премълчана“ история – историята на българите във времето, когато тяхна столица е бил Цариград, а те са пътували от Багдад на изток до Виена на запад.
Вера Мутафчиева казваше в тази връзка, че може би едно от най-стресиращите събития е руско-турската война от 1877/78 година, благодарение на която се образува Княжество България, но и която отрязва от българите това огромно пазарно пространство, в което дотогава е пласирал своите стоки и услуги. Нека само си припомним, че Бай Ганю не тръгва със своите дисаги от добро към Западна Европа – просто източните пазари са вече затворени за него. И ако Алеко Константинов го е описал така нелицеприятен, то не е защото е бил такъв, а защото в своите черти на балкански човек той се е различавал коренно от бленуваните цивилизационни западни образци. Та именно този балкански човек ще се опитаме да разберем с автора на книгата „Балканският човек“ Йордан Велчев и проф. д-р Йорданка Бибина, османист, специалист по турска литература, преводач и изследовател, учен от Института по балканистика към БАН.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук

5 ноември


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Национално музикално училище

История на образованието по изкуствата: Национално музикално училище "Любомир Пипков"

Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...

публикувано на 21.11.25 в 14:01
Покана за събитието

Четири научни звена на БАН отварят врати за посетители

Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..

публикувано на 21.11.25 в 09:45
Килими от експозицията

НЕМ – пазител на българската идентичност: 4 епизод – Колекции и фондове

Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..

публикувано на 20.11.25 в 14:35

Дълбините на Черно море пазят наследството на цели епохи

Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..

публикувано на 19.11.25 в 09:05

Тежки травми и бързи решения: как 3D моделите помагат на лекарите

Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..

обновено на 19.11.25 в 08:35