Втората световна война за половин век начертава политическата карта на Европа и България, за съжаление, попада от погрешната страна на тези очертания. Което неминуемо се отразява върху нейното развитие, върху мястото ѝ в днешния глобален свят и върху много още сфери, които продължават да буксуват включително и поради тази причина. Факт обаче е, че през Втората световна война нашата страна, поне в началото на бойните действия, не е била в горещите места на сраженията, но пък е била в центъра на други сражения, не по-малко ожесточени – на външнополитическите интриги и шпионските афери. Не е изненада за никого, че тук са си давали среща, така да се каже, разузнавателните служби на воюващите страни, черпели са информация и взаимно са си подливали вода. В същото време България, малката балканска държава, се е опитвала с всякакви сили и средства да предотврати катастрофите, последвали края на Балканските войни и на Първата световна. Трескава 
дипломатическа дейност, сондиране на мнения на чуждестранните правителства, преговори под сурдинка и в дълбока секретност, опипване на почвата – всичко това тогавашните български държавни мъже са пробвали, за да отместят надвисналата над страната беда. За жалост, преждевременната смърт на цар Борис III до голяма степен предопределя неуспеха на тези начинания – страната вече не е имала такъв авторитетен водач, с тежест и самочувствие пред чуждите кабинети. Ето защо накрая стигаме до прословутите сфери на влияние, разпределени между Сталин и Чърчил, които хвърлят страната ни в мечешките лапи на грузинския сатрап. Как се стига до тук? За това ще разговаряме с гостите в предаването: проф. Пламен Цветков, един от водещите специалисти по нова и най-нова българска история, автор на множество научни трудове, последният от които е посветен тъкмо на този период – „Под сянката на Хитлер и Сталин. Т.1. Началото на Втората световна война в Европа“, и Георги Боздуганов, автор на изследването „България – военният трофей на Сталин“.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
