Създаването на кавалерията като род войска в българската армия след Санстефанския мирен договор изисква както целенасочена селекция в коневъдството, така и специално обучение на войниците и офицерите в ездови умения. В началото са усилените, разнообразни упражнения на коне в манежа и на полето, следвани от продължителни преходи за каляване на издръжливостта на конете и на кавалеристите. „Прегледите на кавалерийските части придобиват все повече характер на спортна надпревара – пишат Стоян Гетов и Лазар Даков в своята книга „Коне, конница, конен спорт“. У мнозина офицери те изострят амбицията за постигане на по-високи, чисто спортни резултати.“
Така офицерският състав на българската кавалерия разпалва онзи дух, който повече от век допринася за развитието на конния спорт в България. А на първите състезатели в най-престижните международни спортни състезания донася завидни награди и почести. „Защото са безкрайно влюбени и предани на конния спорт!“ Тази оценка на Стоян Гетов и Лазар Даков е за всички офицери кавалеристи. В невероятно тежки условия и оскъдица те пак показват висок дух и класа още през двайсетте години на миналия век. Начело на плеядата майстори в конния спорт на България е генерал Владимир Стойчев, удостоен с най-високата и почетна титла в конния спорт „Маестро на ездата“ за победите си в най-тежката и най-красивата дисциплина обездка.
За началото на българския конен спорт, най-изявените ездачи, дисциплините и състезанията разказват генералният секретар на Българската федерация по конен спорт Теодор Шейтанов, състезателят от близкото минало и ветеринарен лекар Крум Рашков, зооинженерът Борислав Стефанов и бившият състезател Лазар Даков.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
