Книгата на Раймонд Детрез се обръща към един период от балканската история, което е може би решаващ за характеристиката на Балканите като европейски ареал с по-особен и специфичен натюрел. Времето на Османската империя тегне над характера на балканските народи и това е, което прави толкова необходимо проникването в дълбочина и в разпростирането на ширина по отношение на този период. От книгата се разбира как православните народи са възприемали себе си под властта на султана, по какъв начин са се грижили да запазят своята идентичност и собствени културни черти. Добре известно е, че в Османската империя основополагащ признак за място в социалната стълбица е била вярата, която изповядваш, не националността; националността е късно явление, западно-европейско образувание, привнесено на територията на Балканите, но прегърнато от балканските народи с една изключителна ревност и пристрастност. Преди това те са се разпознавали по верски признак, а територията на империята е било едно огромно поле, в което са се пресичали най-различни народности и племена, общували са помежду си, разбирали са се или пък не, влизали са в спорове или пък в съглашения. Именно това изследва книгата на Раймонд Детрез, за чиито научни приноси и за историческата епоха, която е в центъра на нейното внимание, говорим заедно с проф. д-р Николай Аретов от Института по литература към Българската академия на науките и д-р Чавдар Маринов, преподавател във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...
Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..
Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Какво следва за кмета на Варна, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов , кореспондент на "Дневник" във Варна. Съдия Светла..
Гергана Костадинова ще представи новия си албум "Мечтания" в неделя, 23 ноември от 20.00 ч. в Sofia Live Club. Вратите отварят в 19.00 часа...
Как Народно читалище "Мустафа Кемал Ататюрк - 2003" - Пловдив помага на глухи и чуващи да общуват и да развиват актьорски умения? Това се случва чрез..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg