Морис Гравис, „Правилната употреба”: Условното наклонение изразява един евентуален или иреален факт, чиято реализация се разглежда като следствие от един предположен факт, от едно условие. Употребява се и за да се обозначи просто някаква фантазия, като случките се пренасят в полето на въображаемото. Например изначалната условност, използвана от децата, когато измислят нова игра.
Това щеше да бъде някакъв път край морето. Той щеше да прекосява голямо голо плато. И после щеше да пристигне един камион. Щеше да бъде филм. Камионът щеше да се изгуби в далечината. И след това щеше да се появи отново. И после на пътя една жена щеше да чака. Тя носи куфар, камионът потегля отново. Сега тя щеше да започне да гледа пейзажа – морето край пътя, бялото море, студа, цялото разнообразие на нещата. После тя щеше да запее... Щяхме да виждаме кабината на шофьора.Те са с лице към пътя. В кабината щяха да са шофьорът и жената. Ясно е, че свързването им в един сюжет е неуместно. В кабината на камиона щеше да звучи музика… Шофьорът и жената щяха да гледат пътя отвън, голотата на полето. Обстоятелствата, които свързват мъжа и жената са, че той упражнява професията си на шофьор, а жената щеше да бъде превозвана от него… Но и двамата щяха да са с лице към пътя. Общото между нея и него щеше да е пейзажът… И тогава тя щеше да започне да говори… Казва: „Не може да се твърди, че това наистина са хълмове. Това е едно набъбване на земята”. И щеше да говори още за края на света, за политика, за пейзажа навън, за георгафията на местата, през които минават, за самотата на земята в планетарната система, за последните междузвездни открития. За една любов…
Това щеше да е филм…
Коя е тя? Коя е жената?
Тя е… изпаднала.
Авторката на „Камионът“, Маргьорит Дюрас, е родена в Сайгон, Индокитай. Родителите й са френски емигранти. За пръв път отива в Париж, когато е на 18 години. Едно от най-силните й произведения е „Любовникът“. Написва „Любовникът“ на 70 години и печели наградата „Гонкур“. Както и да я определят литературните критици, Маргьорит Дюрас има свой неподражаем стил.
Маргьорит Дюрас: От писането се подивява. Човек се връща към едно дивачество отпреди живота. И го разпознава неизменно, то е онова от горите, онова отдавнашно като времето. Онова на страха от всичко, отчетлив и неотделим от самия живот. Ожесточава се. Човек не може да пише без силата на тялото. Трябва да е по-силен от себе си, за да се залови с писането, трябва да е по-силен от това, което пише. Потресаваща история, да. Не само писането, написаното, ами и звуците на нощните зверове, тези на всички, вашите и моите, тези на кучетата. Смазващата, отчайваща вулгарност на обществото. Болката, Христос и Мойсей, и фараоните, и всички евреи, и всички еврейски деца, и още най-силното усещане за щастие. Неизменно, така смятам.
Участват: Нина Стамова и Калин Яворов.
Режисьор: Мария Нанчева.
Ч.И.П.С. – Частен изследовател на паранормални събития е детска радиопиеса, която изследва побеждаването на страха и създаването на нови приятелства. Историята на пиесата ни среща с малкия паяк Ай, по време на поредния запис на неговото радиопредаване. Ай е частен изследовател на паранормални събития или Ч.И.П.С. Поредната паранормална случка отвежда..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Културният компас този път ни отвежда към едно наистина специално събитие – "Изчезващият град: Работилница за старите къщи" , което ще се проведе тази..
До 20 август ще продължи приемът на текстове за Националния литературен конкурс за поезия и проза "Янаки Петров". Всеки желаещ може да изпрати своите..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg