Изкуството на паметта
Улица „Тъмните магазинчета” е адрес. На него е живял човек, който е изчезнал. Човекът се издирва. От детектив, загубил паметта си. На пръв поглед - криминална история, написана от нобеловия лауреат за литература за 2014 година, Патрик Модиано.
През 1978 година печели наградата Гонкур тъкмо с романа „Улица „Тъмните магазинчета”.
Партик Модиано непрекъснато преплита биографични елементи в писането си. Роден е през 1945 година във Франция. Майка му е холандка, по професия актриса, а биографията на баща му е изпълнена с въпросителни. През 1942 година той е арестуван по време на нацистка акция, но успява да се спаси от участта на събратята си евреи по онова време. В творчеството си Модиано, автор на много кратки романи, както и на сценарии, изследва неизказаното, неуловимото, загадъчното. Годините от младостта на баща му се превръщат в трайна тема в романите на Модиано. Има още един факт, който силно се отразява в творчеството му – смъртта на по-малкия му брат, който си отива от този свят едва 10-годишен. Патрик Модиано се опитва да подреди хаоса на сегашното, изследвайки и подреждайки миналото. Вероятно вярва, че паметта е истинският съхранител и поддръжник на самите нас.
Шведската академия връчи Нобеловата награда за литература на Патрик Модиано заради „изкуството на паметта, с което той възкресява най-неуловимите човешки съдби, разкривайки един свят под Окупация”.
Патрик Модиано: Сякаш когато пиша, мечтая да мога да се върна назад и да преживея отново, но този път с положителна емоция това, което ме е потискало в миналото. Сякаш имах способността да премина през огледалото на времето и да поправя миналото. Преди да започна да пиша, трябва да помечтая. Аз съм като онези хора, които стоят с часове на ръба на басейна, преди да се гмурнат: за мен писането е нещо неприятно и трябва да помечтая много преди да се захвана да пиша, да намеря с какво да направя по-приятно това дълго и трудно занимание, да си намеря някакъв допинг. Впрочем вече разбрах причината за алкохолизма на много велики писатели: мисля, че става дума за постоянно спадане на налягането и алкохолът действа като силен допинг дори когато спреш да пишеш. А вашият допинг какъв е? Алкохолът ли? Ни най-малко. Ходя много. Мечатателствам. Изпадам в някакво вторично състояние, възстановявайки отрязъци действителност от миналото или собствени имена.Това постоянно колебание може би си личи в книгите ми… Не си давам сметка.
Драматизация – Ина Вълчанова.
Участват артистите: Николай Бинев, Борис Арабов, Юрий Яковлев, Вълчо Камарашев, Живко Гарванов, Сотир Майноловски, Мирослава Стоянова, Асен Ангелов, Жана Стоянович.
Режисьор – Мария Нанчева.
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..
На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която..
Седем произведения на Любен Димитров са включени в изложба в галерия "Квадрат 500". Те са собственост на Националната галерия, Софийската градска..
Тази година Венцислав Диков представи свои картини в Япония, Токио, под наслов "Институт за невъзможни неща", в галерия "Сан-Ай". Това е неговото трето..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg