Георги Бадев беше един много чист музикант и фантастичен цигулар

Йордан Дафов, диригент и композитор: Малко е рано сега да говорим за загубата на Георги Бадев, защото ние, хората, които го обичаха и които го ценяха, като че ли не сме осъзнали още размера на това нещастие, не можем да си дадем сметка за загубата. ...Бадев ще остане един връх в нашата музикална култура и едно явление, което няма адекватен пример подобен, не защото нямаме други цигулари, една цяла цигулкова школа, значителна и с големи, качествени постижения, но той ще остане като един връх в тази школа и то не само с майсторството си, не само с блестящия си виртуозитет. Неговата фигура се отличава от всички останали по това, че дълбочината на неговото изкуство е неимоверно голяма, всички негови сръчности, способности, майсторство, бяха вложени само в една посока – за дълбоко проникване в творбата, която изпълнява. Той изваждаше на показ на слушателите тези точно черти на произведението, което свиреше, които му придават истинската музикална стойност. ...Това, което звучеше – звучеше истински защото той участваше в това пълноценно, без да търси външни ефекти, изявата му беше единствено в полза на автора – от Бах до Константин Илиев.

Проф. Стойка Миланова: …моето възхищение от неговите концерти, винаги интересно изсвирени, винаги напрегнати, едни такива живи... Той беше един абсолютен талант. Малко такива таланти се раждат, говори се, че талантът се ражда на столетие, а за такива като него бих казала, че едно столетие не стига – за Георги Бадев, фантастичен цигулар.

Аврам Попов – цигулар, дългогодишен концертмайстор на оперния оркестър на Саарбрюкен, Германия:
Той беше прекрасен човек, огромен талант... просто се вижда, че в този човек има нещо, което му е дадено от Бога, от Небето, което другите го нямат и всички знаеха това. Не беше изненада, че той направи световна кариера... На едно турне в Америка Джо Бадев свири 20 пъти концерта от Бетовен с много голям успех и в Европа беше същото... той имаше един много топъл и хубав тон, както му беше характера, свиреше всичко много съвестно, много перфектно, много изявено... свиреше перфектно Бах, големите концерти... българска музика… той можеше да свири всичко.

Проф. Николай Евров: Той притежаваше един изключително красив и интензивен, богат и, изразителен тон, а това е много важно за всеки един инструменталист. На второ място искам да отбележа нещо, което не се среща толкова често, той се отнасяше с изключително уважение към автора и към неговите предписания. И въпреки, че изпълняваше точно предписанията, неговото изпълнение не беше в никакъв случай схематично, то беше изключително въздействащо, защото той влагаше една мощна, бих казал мъжествена емоционалност и страст в свиренето и това го правеше изключително, изключително въздействащ.
...Джо Бадев беше много скромен човек и в живота и на сцената, при него нямаше нищо, с което съзнателно да се изтъкне, всичко беше далеч от показност, от външна ефектност и това придаваше още по-голяма стойност на неговите артистични постижения. Той си беше един много чист музикант.

Проф. Стефан Попов: Един великолепен музикант, който си отива, ама защо си отива толкова рано. ...В тия времена си задавам въпроса, защо той си отиде?
Този наш музикант, толкова голям, с толкова голям опит да се върне от Япония и да не го вземат в Консерваторията да продължи своята преподавателска дейност. Той е техен продукт, не е дошъл от някъде другаде. Най-доброто, което може да излезе от нашата Консерватория и да не го използват, неговите знания, да продължи това нещо.

Проф. Минчо Минчев: …каквото и да говорим за Джо Бадев то ще бъде малко, но болката остава от това, че си отиде един много голям музикант, невероятен артист. За него няма да чуете нещо, което да пробуди интереса на някаква жълта преса, музикант с онази чистота на характера и изпълнителско изкуство, както и човешките му качества – от такова естество, което всичко събрано заедно, прави Георги Бадев.
... Всеки един от тези гиганти, колоси в музикалната ни история и ежедневие, когато напускат, всички оставят една голяма празнина... не бих казал вакуум, а пустош, душевна пустош, което най-много боли. Боли от друга гледна точка, което много ме разтърсва, че да се прочуеш се оказа много лесно в днешно време. Стойностното, висококаратното, онова, което възпитава, което изправя на крака стойностна публика, вече е все по-малко, което е самата реалност и действителност.

Проф. Божидар Ноев: Когато той свиреше, независимо какво свиреше, не се чува, че свири Бадев, а че свири самият композитор, което страшно ми харесваше винаги и се опитвах да му партнирам и може би донякъде съм успявал, донякъде съм съжалявал, че не мога да стигна това, което е, но аз уважавах, обичах и се прекланях пред този човек. Всеизвестна е трагедията с неговата лява ръка още като ученик, а как свиреше с тези пръсти!... Това е неизтриваемо в моята памет – човекът, който превъзмогва всичко в името на изкуството, в името на музиката с неговата малка цигулчица...

8 септември, от 19.30 часа

Прочетете още за Георги Бадев