Темата за клошарите като клише, която Документално студио започна миналата седмица, продължава. Тази събота ще чуете „Монолози на скитника“ – от Николай Станков. Отново поглед към хората, които живеят на улицата и ровят в кофите за боклук. Този път авторът надниква там през очите на един клошар:
Съкратиха ме, нямаше работа...
Регистрирах се като безработен, но ми направиха хиляди номера...
Предпочетох да гладувам, отколкото да сваля шапка...
Брат ми ме удари и казах, че няма да стъпя повече в този дом...
И през погледа на хората наоколо. Как те виждат бездомниците:
Едни животът ги е довел до това положение. Други сами са си избрали, но съм сигурна, че не са така борбени, както трябва да бъдат.
Убедена съм, че той и по друг начин може да се справи с живота.Може би няма шанс да преживява по друг начин, но и смятам, че мързеливите хора стават клошари.
За едни това е съдба, за други е собствен избор.
Няма да забравя как веднъж едно дете хвърли в кофата за боклук недояден сандвич пред очите на един клошар и не му го подаде. Значи те са невидими. Бедността е невидима. Никой не иска да забелязва лошото в живота.
Явно хората, които поради стечение на обстоятелства са останали на улицата, без работа, без дом са като че ли по-добрите хора, а по-лошите хора успяват да се справят по някакъв начин.
Съжалявам за този човек, който няма къде да се приюти. Когато мина покрай фургона, виждам, че живее в нечовешки условия. Всеки може да стигне до дъното. Доколкото разбирам този човек, който сега живее във фургона е бил учител... Значи е интелигентен човек...
С какво би могло да се помогне на един просяк? С нищо. Той иска да бъде просяк. Ако искаше да живее по друг начин, той би направил нещо. Може би са отчаяни. Но има и хора, които се правят на отчаяни.
Клошар... кой става... може би обстановката, в която живеем, е предпоставка за клошари...
И ние не знаем. Авторът на „Монолози на скитника“ задава въпроси, но не дава отговори. Слушайте и преценете сами.
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..
На 21 април 2024 г. Радиотеатърът излъчва премиерата на радиопиесата на Петър Маринков "Последната нощ". Написан специално за радио, драматургичният текст на известния наш писател и драматург поставя наболели и горчиви въпроси, пред които се изправяме всеки ден и на които ни е трудно да намерим отговор. Например: Как да не сме сами в..
През последните две години програма "Христо Ботев" на Българското национално радио излъчи стиховете на стотина наши съвременни поети. Необходимостта да звучи български стих в националните ни програми е явна и наложителна. Защото заедно с техническия напредък на века вкусът на публиката към прекрасното се променяше, слизаше надолу към чалгата и още..
Пролетните изпълнения на "Мадам Бътерфлай" на Пучини събират сопраното Асмик Григорян и тенора Джонатан Тетелман, двама вълнуващи певци, които правят големи..
Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени..
Документалният филм "Аз, Харли и път 66" е филмова революция в мили, разказ за ускорено движение на съвременния свят или за нормалния ритъм на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg