В световната история съществуват събития, които – въпреки че тънат в мъгла и неяснота, в същото време могат много да дадат с препратки към настоящето. Едно такова събитие, според мен, е Великото преселение на народите, което, бих казал, наблюдаваме ако не в същите мащаби, то поне в сходни, и в настоящето. Какво да се прави, историята, както смята Ницше, не е нищо друго освен едно вечно завръщане. Ние обаче в предаването „Премълчаната история“ няма да се занимаваме толкова с Ницше, нито с вечното завръщане, колкото с нашите етнически прадеди, славяните и прабългарите, които в периода на Великото преселение също имат роля и присъствие. Повод за това дава книгата на историка от университета във Флорида, САЩ, Флорин Курта, по произход румънец, „Създаването на славяните. История и археология на Долнодунавския регион ок. 500-700 г.“
В изследването проф. Курта на базата на изворов, археологически, етимологически и етнологически материал издига тезата, че всъщност славяните не съществуват като единно етно-образувание, а са по-скоро създание на византийските историци. Заедно с това във фокуса попадат и прабългарите, които все още не можем да определим към кое точно степно-азиатско племе принадлежат – дали тюркско или пък ирано-аланско. Последните изследвания на български и чуждестранни учени застъпват втората хипотеза, покойният проф. Пламен Цветков беше горещ привърженик на първата. Изобщо съдбата и историята на степните народи от Великата степ са един от центровете на броя на предаването, тъй като хипотезите около народите скити, сармати, хуну, тюрки, авари, хуни, алани, узи, печенеги, кумани (половци) са не само многобройни, но и противоречиви. За да ни ориентират всред множеството теории и догадки, в предаването участват двамата преподаватели от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – културологът доц. д-р Цветелин Степанов, преводач на книгата на Флорин Курта и изследовател на древното (пра)българско минало, и доц. д-р Александър Николов от Историческия факултет, специалист по ранносредновековна българска история.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg