Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За една много голяма любов

БНР Новини
Сладостта на въздуха ме кара да мечтая за онова, което беше, и за онова, което би могло да бъде, ако ти беше тук. Оставям се на течението, без да се взирам много надълбоко и много надалече. Чакам оня миг, когато ще се почувствам отново силна. Този миг ще дойде. Зная, че животът все още може да ме въодушеви. Искам да се спася, без да се освободя от теб.
                                                                                                                                                „Докато въздъхнеш”, Ан Филип

Жерар Филип (1922-1959) живее кратко, но бляскаво. В театъра дебютира едва 19-годишен, а в киното - на 21. Оставя ни 29 филма, в които блестят неземната му красота, огромният му талант, очарованието и аристократизмът му. Сред тях са „Фанфан лалето”, „Пармският манастир”, „Червено и черно”. Бил е толкова популярен, че обожанието на публиката непрекъснато го е преследвало, гарнирано, както обикновено и за съжаление, със задължителната доза сплетни. Въпреки това, казват, че Жерар Филип е бил влюбен само в една жена - съпругата му Ан Филип, с която имат две дъщери. Няколко  години след смъртта му Ан Филип издава разтърсващата автобиографична книга-изповед „Докато въздъхнеш”. Книжката е мъничка, но вдъхновяваща, кратичка точно като въздишка, а сякаш казва всичко. Защото говори за любовта и смъртта. За срещата и раздялата. За болката и оцеляването. Всъщност има ли за какво друго да се говори? Освен за любовта. За края й. И за вечността й между видимото и невидимото.
„Докато въздъхнеш” беше една от любимите книги на актьора и режисьора Илия Добрев. Радиотеатърът успя да съхрани тази му любов като през 2008 година реализира драматизацията и радиопостановката му, която ви предлагаме да чуете отново.
Участват артистите: Нина Стамова, Владимир Пенев, Веселин Мишев, Славяна Любомирова, Илия Добрев и децата Гергана Цакова и Георги Дончев.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Антиутопията "Восъчко" в ефира на "Христо Ботев"

Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..

публикувано на 01.11.24 в 16:15

Мир, обратното на война

Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..

публикувано на 12.09.24 в 11:56
Първото издание на „Под игото“ на български език

Величието на "Под игото": препотвърждаване

На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..

публикувано на 06.07.24 в 16:15

Седмица на животните в Радиотеатъра за деца

На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..

публикувано на 12.05.24 в 09:35

Смислен разговор

"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..

публикувано на 10.05.24 в 18:02