Близо една шеста част от пещерите на България се намира в един от Врачанските карстови райони. По геоложки данни водите от района на пещерите „Барките”, „Леденика” и „Мижишница” се събират в извора на село Бистрец - огромен водосбор, свързан в сложна система. Тук има много карстови извори, подземни реки и водни пещери. Скалното образувание „Божият мост” е остатък от древна карстова пещера, която е проходна - пример за разпадаща се вече пещера. В миналото хората възприемали скалния мост като божие творение, оттогава останало и името „Божият мост”. Във вътрешността на скалния мост са оформени различни пещерни образувания - колони, кубета, ниши и кухини по стените, в които гнездят бухали, кукумявки, скални гълъби, прилепи и други видове. „Божият мост” разделя землищата на селата Чирен и Лиляче, а местността е изключително живописна и е едно от любимите мяста за отдих в района.
Прочутата пещера „Леденика” е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Тя е най-интересна за посещения през зимата и пролетта, защото тогава близо до входа могат да се наблюдават ледените сталагмити, сталактити и сталактони. Многобройните вторични образувания разпалват въображението на туристите и пред погледите им се разкриват различни фигури. От геоложка гледна точка, обаче, тук има ценна информация за началния период на образуването на пещерите и за древна вулканична дейност в Стрешерския дял на Врачанската планина. Един от най-добрите познавачи на пещерите в този дял, както и един от пещерните спасители тук е Пламен Петков от клуба по туризъм, алпинизъм и пещерно дело „Стрешеро”.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...